Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

„Не били доволни!“ — мислеше си Перюджи докато потропваше нетърпеливо по черната тапицерия на таксито. Но се страхуваха, а за момента това бе напълно достатъчно. Ако данните за Проект 40 се окажеха верни, ако наистина този път водеше там, където се надяваха че води двамата с Шефа и тъкмо заради това бяха пропуснали да го споменат в доклада, тогава за всички, дори и за Дзюл Перюджи щеше да има огромна изгода. Разбира се, крайният резултат едва ли би могъл да се използва в оръжейната промишленост. Приборът излъчваше твърде много топлина. Но при ниски температури тази топлина можеше да се използва за преработка на метални и пластмасови суровини. В най-лошия случай откритието щеше да преобрази до неузнаваемост металургията, намалявайки шеметно досегашните разходи в тази област. А нима това не беше изгода?

<p>8</p>

„Из инструкцията за работници-специалисти: Ние използваме езика на Външните, но влагаме в думите свое значение. Изключително важно е да се спазват тези съществени различия. Това е първото условие за да не привлечем вниманието им. И тъй като сме практически безпомощни пред репресивните сили на Външните, можем да се защитим единствено като не им дадем възможност да научат, че живеем сред тях, докато същевременно се превръщаме в кошерни същества.“

Рано привечер Дипиъкс отново си припомни една от последните среща с Меривейл. Едва ли точно сега това имаше значение, но той бе започнал да се пита колко ли са изгубените агенти до момента по случая Хелстрьом. Меривейл беше наистина хитра лисица — и този негов досаден английски акцент. Понякога дори изглеждаше, че се възхищава, макар и отстрани, на Хелстрьом. Всъщност, за Меривейл бе съвсем типично да се възхищава от преуспелите в живота, само че често това възхищение се примесваше със страхопочитание. Колкото по-близо се намираше Меривейл до успеха, толкова повече растеше и неговият страх.

Затворената от три страни, долина продължаваше да се пече от лъчите на залязващото слънце. Дипиъкс почувства, че му се доспива и на няколко пъти неусетно притвори очи.

Опита се да се съсредоточи върху постройките на чифлика. Ако можеше да се вярва на доклада, Хелстрьом бе някъде долу, в една от сградите. Нямаше никакъв начин това предположение да бъде потвърдено.

Защо ли Меривейл се възхищаваше от Хелстрьом?

Внезапно, почти оглушителен трясък накара Дипиъкс да подскочи. Нещо се движеше в далечния край на хамбара-студио. На площадката отпред бе изкарана странна на вид количка. Напомняше на старите перонови колички за багаж, с дръжка отзад. Имаше висока телена ограда и гумени колела. Някъде от вътрешността на сградата долетя протяжна и писклива команда, но Дипиъкс така и не съумя да различи отделните думи. Един от изразите донякъде му заприлича на „натовари багажа“, но не беше напълно сигурен.

Млада жена се появи през вратата на студиото и застана пред количката. В първия миг Дипиъкс си помисли, че е съвсем гола. Погледна през бинокъла, за да установи, че жената носи само чифт тесни гащета в телесен цвят. Нямаше нито сутиен, нито блуза. Краката й бяха обути в сандали.

Докато я разглеждаше през бинокъла, жената се наведе и вдигна ръчката за управление, която стърчеше между предните колела. Имаше стегнати гърди с тъмни на цвят зърна. Разглеждаше я толкова напрегнато, че за малко да пропусне втората жена, облечена по съвсем същия начин, която бе заела място до първата. ДВете жени си приличаха, сякаш бяха сестри, но нямаха нищо общо с описанието на жените, които бяха назначени за заместници в компанията на Хелстрьом. Косите им бяха златисто руси.

Жените стиснаха здраво ръчката, вдигнаха напречния й край пред себе си и задърпаха количката към северната врата. Движенията им издаваха тревога и нетърпение, което беше в пълно противоречие с дългото очакване, на което се бе наслаждавал контейнерът пред вратата. Едва ли количката беше изкарана с някаква друга цел. Явно се бяха отправили за да приберат контейнера. Какво съдържаше проклетият сандък? И защо двете жени бяха почти голи? Спомни си усилието, с което мъжете от камиона бяха преместили контейнера и се зачуди как ли тези млади жени възнамеряват да вдигнат същия този контейнер на количката. Най-вероятно щяха да дойдат и други на помощ.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука