Кошерът на Хелстрьом

Агенцията се оказа мястото, където Дзюл Перюджи откри себе си. Тук силните намираха своето място в живота. Тук тези, които дръзваха да свалят превръзките от очите си, получаваха подобаваща награда. И най-вече, тук бе последният полигон за авантюристите. В Агенцията нито една мечта не беше неизпълнима, стига да съумееш да разкриеш слабите места у хората — особено жените.

Тази кучка от съвета не правеше изключение. В нея се долавяше слабост и не можеше да бъде иначе. Разбира се, тя беше интелигентна и както следваше да се очаква от поста й — безскрупулна.

Перюджи надникна през запотеното стъкло на таксито към мократа улица, но всъщност все още виждаше сцената в заседателната зала. Жената даде сигнал за атаката, когато извади собственото си копие от документите по случая Хелстрьом. Намери търсеното място, почука с пръст по редовете и произнесе:

— Значи вие твърдите, че компанията Хелстрьом е частна организация, създадена през 1958, с един единствен акционер — самият Хелстрьом и трима заместници — пак Хелстрьом, мис Фанси Калотерми и мис Мимека Тиченъм. — Тя свали очилата си и го погледна от другия край на дългата маса. — Най-странното обаче е, че въпреки наличните подписи на тези две жени, положени пред нотариус и свидетели, в доклада ви не се съобщава нищо за тях.

В отговора си Перюджи се бе постарал да задуши атаката в зародиш.

— Съвсем вярно. Не знаем нито откъде произхождат, нито къде са завършили образованието си — нищо. Имената им сочат чужд произход, но вероятно нотариусът във Фостървил не е забелязал никаква нередност или пречка в това да заемат важни постове в една компания, която се занимава с бизнес в нашата страна. Името Мимека намеква за ориенталски произход, докато другото име ми прилича на гръцко, но все още нямаме точни сведения. Нямаме никакво намерение обаче да оставим нещата така и занапред. Ще продължаваме разработването на тази писта.

— Двете в чифлика на Хелстрьом ли живеят? — продължи тя.

— По всичко изглежда.

— Някакви външни описания?

— Доста мъгляви — черни коси, типични женски черти.

— Типични женски черти — промърмори навъсено тя. — Чудя се, как ли бихте описали мен? Както и да е, няма значение. И каква е връзката им с Хелстрьом?

Перюджи не бързаше с отговора. Знаеше добре как изглежда самият той в очите на жените. Беше доста висок — шест фута и четири инча, с внушителна физика. Косата му имаше леко червеникав оттенък, а очите му бяха почти черни, леко хлътнали над масивния нос и плътните устни. Общият ефект бе доминиращо мъжествен. Достатъчно бе да се усмихне уверено и ефектът се засилваше още повече.

— Мадам, не бих ви описал пред никого, дори пред самия себе си. Положението, което заемам в Агенцията, изисква за мен да сте безлична и анонимна. Що се отнася да другите жени, изглежда Хелстрьом им се доверява достатъчно, за да ги направи свои заместници, което допълнително усилва интереса ни към тях. Надявам се скоро да задоволим този интерес. Вероятно сте забелязали в текста, че Калотерми е определена за вице-президент, а другата жена — за секретар-ковчежник, но и двете държат само по един процент от акциите.

— И на каква възраст са те? — запита го тя с надменен поглед.

— Достатъчна.

— Пътуват ли с Хелстрьом?

— Нямаме сведения.

— Не разполагате и със сведения, дали тези жени имат съпрузи, или роднини?

Перюджи сви гневно вежди, но успя да запази гласа си спокоен, без да издава с каквото и да било, че е подтиснат от липсата на информация по въпроса.

— Не, не разполагаме.

Все пак, тя като че ли почувства объркването му, защото отново премина в атака.

— А този Хелстрьом да е женен или обвързан с интимни връзки?

— Не, доколкото ни е известно. В доклада ще откриете всичко, което знаем до момента.

— Всичко ли? — погледна го иронично тя. — И на колко години е Хелстрьом?

— На около тридесет и пет — по приблизителна преценка. Този район е доста западнал и изглежда Хелстрьом е прекарал началните години от образованието си в къщи. Неговата баба, Трьова Хелстрьом, е била известна учителка.

— Аз също се порових в документните — отвърна тя и отново почука по папката. — Тридесет и пет, значи. Зададох този въпрос, защото ми се струва, че е твърде млад за да е сменил няколко съпруги.

— Достатъчно възрастен е.

— Тук пише, че той чете лекции и от време на време провежда по някой семинар или колоквиум, а също така — че се числи към факултетите на няколко университета. И защо се е захванал с подобни рисковани начинания?

— За да си запази репутацията.

— Хъммм! А какво знаете за останалите му сътрудници?

— Технически персонал и бизнес-връзки — всичко е описано в доклада.

— Банката, която е избрал, е швейцарска. Интересно. Някакви предположения за размера на спестяванията му?

— Само онова, което се споменава в доклада.

— А не опитахте ли да извършите дискретни проучвания по линия на неговите адвокати?

— За кретени ли ни вземате? — запита я Перюджи.

Тя го погледна стреснато.

— Казах дискретни.