Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

Той сви наляво и се запрокрадва чевръсто през ниските клони към храсталака, достигащ чак до скалистия ръб, като пътьом разкопчаваше калъфа на бинокъла. Шумът от водопада тук бе значително по-силен. Когато стигна храстите, Дипиъкс продължи напред пълзешком, но не след дълго се спря, за да притегне ремъците на раницата и да пъхне бинокъла в пазвата си. Наложи се да пълзи обърнат на лявата си страна, като същевременно внимаваше да не закачи раницата в клоните. Храсталакът завърши с тясна скалиста площадка, откъдето се откриваше панорамна гледка към цялата Стражева долина.

Докато фокусираше бинокъла Дипиъкс се питаше къде ли точно са били избити „дивите“ индианци. Само на петдесет фута от него с оглушителен рев се спускаше водопадът. Дипиъкс се подпря на лакти и насочи бинокъла пред себе си.

Чифликът бе доста отдалечен от новия наблюдателен пункт и масивната постройка на хамбара-студио закриваше почти цялото ляво крило на къщата. Затова пък ясно се виждаше насеченият бряг на потока. Водната повърхност оставаше гладка, сякаш течението бе спряло, и в нея се отразяваха крайбрежните дървета и храсти. Още по-назад склоновете от двете страни на долината се спускаха към ширналата се равнина, с малките горички и белезникавите петна на стадата.

Интересно, защо стадата не доближаваха долния край на долината, където тревата бе зелена и сочна? От тук не се виждаше никаква преграда, която би могла да ги спре — нито ограда, нито канавка — нищо.

Внезапно Дипиъкс забеляза потънало в прах превозно средство, което приближаваше насам по тесния път, по който бяха пристигнали двамата с Тимиена. Кой ли би могъл да идва? Ще забележат ли фургона? Тим, естествено ще си седи безобидно отпред, с нейния статив, боите и неизменното влечение към глупави пейзажи, но все пак… Дипиъкс насочи бинокъла към праха, фокусира го и пред него се появи тежък камион с покрита каросерия. Носеше се по тесния път към долината, при това с доста висока скорост. Опита се да определи местонахождението на Тимиена, но хълмът отляво закриваше равнината в тази посока, заедно с малката горичка, в която двамата с Тимиена бяха разположили своя лагер. Всъщност, нищо чудно от камиона въобще да не я забележат. Пък и да я видят, какво значение? Почувства, че го завладява странно вълнение.

Отново насочи вниманието си към постройките на чифлика. Нямаше никакво съмнение, че някой ще трябва да излезе за да посрещне камиона. Най-сетне ще може да разгледа обитателите на това необичайно място.

Вътре в долината нищо не помръдваше.

Трябва да са чули задаващия се камион. Самият той го чуваше съвсем ясно, въпреки разстоянието и шума на близкия водопад.

Къде, по дяволите, са обитателите на чифлика?

По стъклата на бинокъла отново бе полепнал прах. Докато ги забърсваше внимателно Дипиъкс набързо обмисли създалата се ситуация. На пръв поглед би изглеждало смешно, но липсата на каквато и да било активност в чифлика, съчетана с толкова многобройни доказателства, че обитателите му водят активен начин на живот го изпълваше с тревога. Това бе толкова неестествено! Някаква ужасна неподвижност цареше в тази долина! И същевременно, струваше му се, че е под непрестанното наблюдение на безброй очи. Извърна се рязко назад и огледа местността зад себе си. И тук нищо не помръдваше. Какво пробуждаше в него това подсъзнателно усещане за надвиснала заплаха? Нямаше никаква видима причина и това го дразнеше. Какво ли криеха онези долу в чифлика?

Въпреки опитите на Меривейл да представи този случай за дребна работа в ръцете на всеки опитен агент, още от самото начало Дипиъкс бе подушил нещо нередно. Дребосъкът Джанвърт също го бе забелязал. Цялата тази история вонеше! Вонеше на нещо развалено, загнило и оставено да се разлага в своя собствен миризлив сос.

Камионът навлезе в северния край на долината и пое право нагоре, към оградата. Дипиъкс насочи бинокъла към него и забеляза в кабината две облечени в бяло човешки фигури. Очертанията им бяха неясни, тъй като слънчевите лъчи се отразяваха в предното стъкло.

Камионът изви към оградата и Дипиъкс съумя да разчете надписа на неговата боядисана в бяло каросерия: „Корпорация Н. Хелстрьом“. Той направи широк завой докато застана с гръб към вратата, след което пое внимателно назад. От кабината изскочиха двама млади русокоси мъже. Те изтичаха чевръсто до задната платформа и я спуснаха назад, докато опря в земята. След това се изкачиха в каросерията и издърпаха висок жълтеникав контейнер от вътрешността. Съдейки по усилието, с което влачеха контейнера, очевидно той бе доста тежък. Наместиха го върху наклонената повърхност и внимателно го спуснаха на прашния склон.

Какво ли има в този контейнер? Достатъчно голям бе за ковчег.

Мъжете скочиха от каросерията, напрегнаха мишци и бавно изправиха контейнера. Отнесоха го малко по-далеч от платформата, сетне я вдигнаха, прибраха се в кабината и потеглиха.

Контейнерът стоеше изправен само на десетина крачки от вратата в оградата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература