— Разбира се! Наредете на преследвачите да се разположат край асансьорите. Чака го дълъг път нагоре. А вече е изморен. Съсредоточете главните сили в горните етажи. Накарайте ги да проверяват всяка кабина и да парализират съмнителните. Зная… — Хелстрьом вдигна ръка в мига, когато наблюдателят се извърна и го погледна шокиран. — Нищо не може да се направи.
— Но нали и наши…
— По-добре така, отколкото да го изпуснем. Вижте какво направи. Вероятно е включил парализатора на максимална мощност, без да го осъзнава. Всеки път когато стреля губим по няколко работника. И аз като вас съм преизпълнен с гняв, но не бива да забравяме, че той е изгубил контрол над себе си и не знае какво прави.
— Знае достатъчно, за да ни се изплъзва всеки път! — промърмори някой зад Хелстрьом.
Хелстрьом не обърна внимание на този очевиден признак на несъгласие и попита:
— Къде е пленничката? Още преди час наредих да я доведете.
— Трябваше да я свестим, Нилс. Всеки момент ще бъде тук.
— Добре де, кажете им до побързат.
62
„Из Кошерния наръчник: Много поуки можем да извлечем като сравняваме социалното поведение на насекомите и еволюцията на социалното поведение в дивото общество на Външните. Така черпейки от опита на другите, ние ще бъдем първите в историята на тази планета, които сами ще моделират своето бъдеще“.
Джанвърт беше в кабината на издигащия се асансьор, в компанията на две жени и двама мъже. Появата му очевидно беше разтревожила четиримата, но Джанвърт го отдаде на раната на лицето си. Достатъчен беше един красноречив жест с оръжието и четиримата млъкнаха, но Джанвърт остана със странното впечатление, че по-скоро жестът, отколкото самото оръжие бяха предизвикали желания ефект. За да провери това хрумване Джанвърт пъхна пистолета под мишница и завъртя ръка пред най-близкия от четиримата, сякаш искаше да му каже: обърни се и ме остави на мира. Мъжът се завъртя, даде знак на останалите и те последваха примера му.
Вече знаеше как да борави с асансьора. Достатъчно беше да пристъпи към вратата и кабината сама забавяше. Изглежда на входа беше монтиран някакъв датчик, чрез който се управляваше движението.
Една от жените се извърна, погледна го и кимна към сивата стена между етажите. Последна спирка? Останалите приближиха дружно вратата. Джанвърт се приготви да се присъедини към тях, стиснал чуждото оръжие в лявата си ръка. В същия миг отворът се показа. Кабината забави, Джанвърт мярна цяла редица боси крака и два парализатора, насочени надолу.
Джанвърт натисна спусъка на своя парализатор и го завъртя встрани, към разширяващия се отвор. Лъчът удари с периферията си и съседите му по кабина. Джанвърт прескочи скупчилите се отвън тела и като косеше всичко наоколо се затича надясно в тунела.
Още не беше се отдалечил, когато чу зад гърба си някакъв отвратителен хрущящ звук. Обърна се, без да забавя крачка. Един от доскорошните му съседи в кабината се бе строполил насред отвора и идващата отдолу кабина бе изхвърлила главата му сред локва тъмна кръв.
Джанвърт продължи напред, изненадан, че не беше почувствал нищо. Абсолютно нищо. В момента на разчленяването тялото вече е било мъртво, поразено от парализатора. Какво значение имаше по-нататъшната му участ. Абсолютно никакво.
Джанвърт продължи в тунела, като си разчистваше пътя с къси откоси. Зад следващия ъгъл се натъкна на още една струпала се пред входа на асансьора група зяпачи. Покоси ги, но зад тях право към него тичаше нова група и до ушите му стигна бръмченето на техните оръжия. За щастие бяха далеч извън обсега на действие. Джанвърт вдигна пистолета, изпразни пълнителя в групата, скочи в следващата кабина, изкачи два етажа и нахлу в поредния тунел, чийто вход се оказа неохраняван.
Джанвърт побягна право напред, свърна в първата изпречила се пресечка, затича нагоре по страничната рампа и спря пред една от вратите в стената. Оказа се, че води към хидропонната градина, където прибирането на реколтата беше в разгара си. Джанвърт мярна познатата купчина домати и запрати празният пистолет към един от работниците, който тичаше крещейки неразбрано право към него. Няколко касетки се преобърнаха, доматите се разпиляха по пода, краката му бяха изпръскани със сок и той едва не се подхлъзна. Гърдите му горяха, гърлото му беше съвсем пресъхнало, всеки момент можеше да се строполи.
Все пак продължи напред, към поредицата от отвори в насрещната стена на хидропонната зала. Бяха някъде на височината на кръста и по всичко изглеждаше, че през тях се подаваше готовата продукция. Имаше няколко почти пълни касетки с ягоди, малко необичайни на вид зелени краставици, фасул…
Конвейерна система!