Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

Накъдето и да тръгне, съвсем скоро отново ще се натъкне на побърканите обитатели на Кошера на Хелстрьом. Колко ли бяха на брой? Десет хиляди? И нито един от тях не съществуваше в данъчните списъци. Сигурен беше в това. Имаше нещо в това място, което изключваше всякаква връзка или зависимост от външния свят. Хората, които живееха тук, отричаха всичко, в което вярваше обществото. Дали имаха свой бог? Спомни си разговора с Хелстрьом по-рано през деня. Майчице, как можа да му повярва!

Това беше един отвратителен, натъпкан с насекомоподобни гадини кошер.

<p>60</p>

„Последните думи на Трьова Хелстрьом: Гибелта на Външните е заложена в тяхната арогантност. Те си играят със стократно превъзхождащи ги сили. Ние, от Кошера, сме истинските деца на разума. Ние ще чакаме търпеливо, също като насекомите, чийто логика нито един Външен не е в състояние да разбере, защото от насекомите сме научили, че истинският победител в надпреварата, е онзи, който финишира последен.“

Изминаха малко повече от пет минути, доколкото можеше да прецени Джанвърт, преди да почувства, че силите му се възвръщат. Не беше съвсем отпочинал, но вече можеше да върви. Дишаше по-леко, но болката в краката и в хълбока си оставаше, имаше усещането че стотици игли пронизват стъпалата му — нали беше пробягал цялото разстояние бос. Знаеше, че тялото му ще понесе още известно време подобно натоварване и след това ще отмалее напълно. Трябваше на всяка цена да открие асансьор. Изправи се, понечи да дръпне вратата и с крайчеца на окото мярна някакво движение надолу в тунела. Въоръжени с пистолети преследвачи се бяха появили иззад ъгъла, но поне оръжията им не бяха насочени и изненадата от срещата спаси Джанвърт. Неговото оръжие вече беше вдигнато, трябваше само да натисне спусъка, което ръката му стори почти от само себе си. Тунелът се изпълни с тътнещото бап-хъмм и човешките фигури бяха покосени.

Докато падаше, един от противниците вдигна пистолета, стреля и куршумът се заби в стената до Джанвърт, посипвайки го с мазилка. Джанвърт обърса бузата си с ръка и погледна окървавените си пръсти.

Нямаше никаква представа дали оръжието може да поразява и през стена, но следващите му действия бяха повлияни от паника, каквато никога досега не беше изпитвал. Той насочи раздвоения край към вратата, натисна спусъка и завъртя оръжието в кръг.

Зад вратата лежаха шест безжизнено проснати тела, в ръката си един от покосените държеше никелиран автоматичен пистолет, 45 калибър, с дръжка от слонова кост. И шестимата бяха мъже, голи и плешиви, и шестимата все още дишаха. Очевидно дебелата преграда беше отслабила парализиращото действие на оръжието. Джанвърт се наведе и вдигна пистолета. Сега вече във всяка ръка стискаше по една оръжие, но познатата тежест на автоматичния пистолет му придаваше значително повече увереност.

<p>61</p>

„Кошерен превод от «Мъдростта на Дивото»: Един вид е обречен на изчезване тогава, когато индивидите започнат да вярват, че във всеки един от тях се крие душевна субстанция, его, личност, аура — и това одухотворено превъплъщение може да бъде освободено.“

— Значи вече има и пистолет — рече Хелстрьом. — Страхотно! Направо страхотно! Той да не е свръхчовек? Преди по-малко от половин час е бил в централната зала за кръстосване. Сигурен бях, че ще го заловим някъде наблизо, а ето че сега е унищожил две от издирващите групи цели осем нива по-нагоре!

Хелстрьом седеше в центъра на гнездото, зад гърба на един от наблюдателите. Креслото, в което се бе настанил, беше единствената възможност да си отдъхне през изминалата нощ. От двадесет и шест часа не беше мигвал, а часовникът на стената показваше четири сутринта.

— Какво ще заповядате? — запита операторът.

Хелстрьом погледна изненадан очертанията на човека пред него. Да заповяда?

— Какво ви кара да смятате, че моите заповеди биха могли да променят нещо? — ядоса се той. — Ваша работа е да го заловите!

— Все още го искате жив?

— Повече отвсякога! Ако наистина е толкова способен, трябва да смесим кръвта му с нашата.

— Вероятно пак е излязъл в някой от главните тунели.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука