Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

„Из Кошерния наръчник: Химическите активатори, които са в състояние да предизвикат предварително програмирана реакция при един определен обект от даден животински вид трябва не само да са многобройни, но и многообразни по действие, вътре в рамките на всеки отделен активатор. Смело можем да заявим, че така наречената рационална част на съзнанието при животното, наречено човек, не е непреодолима бариера за подобни активатори и може да се разглежда само като временен праг. Веднъж преодолее ли се съпротивата на съзнанието, активаторът е свободен да извърши своята функция. Именно тук, в тази област, която някога са смятали изключително за царство на инстинкта, ние, от Кошера, открихме нашата най-могъща обединяваща сила“.

Хелстрьом стоеше в наблюдателното гнездо, под кошерния символ, който в превод означаваше: „Използвай всичко — не изхвърляй нищо“. Наближаваше три след полунощ и той отдавна бе изгубил надежда, че ще успее да подремне.

— Забелязахте ли промяната на налягането — посочи един от наблюдателите. — Отново е проникнал в аварийната вентилационна система. Как го прави? Бързо! Вдигнете тревога. Къде е най-близката издирваща група?

— Защо просто не блокираме вентилационния тунел, ниво след ниво? — попита раздразнено Хелстрьом.

— Разполагаме с издирващи групи само колкото да затворим десетина етажа от системата — обади се един мъжки глас отзад.

Хелстрьом присви очи и погледна в здрача зад него, опитвайки се да определи кой бе заговорил. Дали не беше Ед? Нима толкова скоро се беше върнал от обхода на външните патрули?

По дяволите този Джанвърт! Притежаваше невероятно изобретателен ум. Убити и ранени работници, безредици и объркване — като следствие от преминаването му, растящата тревога на членовете на издирващите групи — всичко това даваше пряко отражение върху равновесието на Кошера. Години щяха да минат преди да изличат докрай всички следи от тази нощ. Джанвърт беше завладян от ужас, естествено, и химическите последици на този ужас се разпространяваха из целия Кошер. Колкото повече работници получаваха тези сигнали от човек, който хормонално идентифицираха като свой, толкова повече нарастваше пълзящата лавина на страха. Ако не го заловят, кризата съвсем скоро можеше да излезе из под контрол.

Допуснаха грешка, като не подсилиха охраната, след като го върнаха към нормалното състояние.

„Аз допуснах грешка“ — каза си Хелстрьом огорчено.

Хормонално активираното сродяване с Кошера беше нож с две остриета. И режеше в две посоки. Тези, които го пазеха, подсъзнателно го възприемаха като един от тях. А кой работник би се нахвърлил на своя събрат?

Той се заслуша в гласовете на наблюдателите, координиращи хода на преследването. Ловната треска нарастваше и Хелстрьом долавяше вълнението в гласовете им. Сякаш не бързаха да заловят прекалено рано плячката.

Хелстрьом въздъхна и каза:

— Доведете пленничката тук.

— Но тя все още е в безсъзнание — възрази някой от тъмното.

„Това със сигурност е Ед“ — рече си Хелстрьом.

— Добре де, свестете я и я доведете! — нареди той.

<p>59</p>

„Кошерен символ в залата на централния резервоар: Праведно и свято дело е да предоставяме телата си, когато умрем, та преходността на нашето битие да се влее в онази могъща сила, която олицетворява нашия Кошер.“

Когато стигна осмата поредна врата, нагоре в тунела, Джанвърт спря задъхан и се облегна с треперещи крака. Металната повърхност на вратата беше приятно прохладна. Джанвърт сведе поглед към босите си крака. Майчице, каква горещина е в този тунел! А вонята беше още по-нетърпима. Нямаше сили да направи и една крачка по-нататък. Сърцето му блъскаше, гърдите му се повдигаха конвулсивно, тялото му беше плувнало в пот. Дали да не поеме обратно и да потърси път към някой от главните асансьори? Джанвърт опря ухо във вратата, ослуша се, но не долови никакво движение отвъд. Това само пробуди тревогата му. Ами ако го дебнеха?

Постепенно до слуха му достигна бръмченето на далечни машини и приглушени човешки гласове. Но зад вратата продължаваше да е тихо. Не се чуваше никакъв звук, не долавяше и някаква спотаена заплаха.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука