Кошерът на Хелстрьом

— Много добре знаеш за какво говоря! Не сме седели със скръстени ръце, приемайки наготово информацията, която ни подхвърляхте.

„Ако наистина знаят всичко — мислеше си Меривейл, — тогава защо ни помагат?“

Сякаш дочул въпроса му, Гемел каза:

— Това, което се иска от нас, е да се опитаме да потушим пожара, преди да е стигнал твърде далеч. Оцапаме ли се веднъж, ще оцапаме и правителството, на което служим. С други думи, не виждам никакъв смисъл да се караме. Не са ме изпратили тук, за да ти се пречкам. След като си го загазил вече, по-добре ще е да ми сътрудничиш, не мислиш ли? Или си готов да поемеш цялата вина?

Изненадан от внезапното спиране и от атаката на Гемел, Меривейл помълча няколко секунди, преди да промърмори объркано:

— Виж какво, аз…

— Питам те, готов ли си да да глътнеш кукичката?

— Разбира се, че не!

— Глупости! — Гемел поклати глава. — Какво си мислиш, че не знаем защо твоят началник е избрал краткия път за ада?

— Избрал краткия път за…

— Е, скочил от шибания прозорец! Искаш ли да си изкупителната им жертва?

— Изпратиха ме тук, като ме уведомиха, че ще получа от теб пълно съдействие, докато не пристигнат попълненията — заговори обидено Меривейл. — В никакъв случай не бих могъл да окачествя като съдействие всичко, което научих до момента.

Без да откъсва поглед от него, Гемел повтори, все още с известна доза съчувствие:

— Отговори ми само — с да, или не — разполагаш ли с някаква нова информация, която променя драматично досегашните ни предположения?

— Разбира се, че не!

— Нищо ли няма да ми кажеш?

— Няма да позволя, да ме подлагаш на кръстосан разпит — възпротиви се Меривейл. — Знаеш за случая точно толкова, колкото знам аз. Дори повече! Все пак, от преди мен си на сцената.

— Моля се да ми казваш истината — отвърна Гемел. — Защото в противен случай аз лично ще се погрижа да си понесеш заслуженото. — Той се обърна, запали и излезе на шосето. Когато наново включи светлините, пред тях побягна подплашено едра черно-бяла крава. В продължение на неколкостотин метра кравата тичаше право по шосето, сетне кривна към тревата и се изгуби от погледа.

Разтревожен и дори изплашен от положението, в което можеше да се озове, ако ФБР му откажеше съдействие, Меривейл побърза да каже:

— Наистина съжалявам, ако с нещо съм те обидил. Можеш да си представиш под какво напрежение съм. Първо, смъртта на Шефа, после неочакваната заповед да поема всичко в мои ръце. Да си призная, не съм мигнал, откакто се почна.

— Успя ли да хапнеш?

— В самолета от Чикаго.

— Ще ти уредя нещо, когато пристигнем в щаба — в мотела. — Гемел посегна към микрофона под таблото. — Ще ги накарам да приготвят кафе и сандвичи. С какво предпочиташ…

— Не е необходимо — вдигна ръка Меривейл, който се чувстваше малко по-добре. Гемел изглежда се опитваше да изгради отношенията им на приятелска основа. В това естествено имаше логика. Меривейл се покашля и продължи: — Подготвил ли си някакъв план за действие?

— Тази нощ сме ограничили всякаква активност до минимум. Ще чакаме настъпването на деня и ще държим постоянна радиовръзка. Докато не си изясним какво точно е станало. Все още не можем да се доверим на местната полиция. Казах ти вече, че предпочетох да не съобщавам нищо и на момчетата от патрулната служба. Най-важната задача е да поизчистим водата, дето е била размътена преди нас.

„Размътена от моите хора“ — допълни мислено Меривейл. Тия от ФБР бяха такива нетърпими сноби.

— И нищо повече за нощта? — попита той.

— Освен ако не е абсолютно наложително. До сутринта ще пристигнат и подкрепленията.

Погледът на Меривейл се проясни.

— Подкрепления?

— От Сан Франциско изпратиха два хеликоптера на морската пехота.

— Ти ли ги поръча?

— Нали все още ви прикриваме… — рече Гемел и се ухили. — Засега ще ги използваме само за разузнаване и транспорт. Да си призная, доста зор видяхме, докато ги получим без да даваме излишни обяснения.

— Много добре — кимна Меривейл. — В Портленд ми съобщиха, че имате телефонна връзка с чифлика. Така ли е?

— Връзката е прекъсната — съобщи Гемел. — Вероятно някой от твоите хора е прерязал жицата, преди да нахлуят вътре. Още утре ще изпратим ремонтната бригада. Наши хора, естествено.

— Така. Напълно поддържам решенията, взети от теб, но нека проверим, дали не е пристигнала нова информация в щаба.

— Щяха да ми съобщят, ако имаше нещо — рече Гемел. Той почука с пръст радиоприемника, като същевременно си мислеше: „Изпратили са ми чиновник. Няма съмнение, че са намислили да го жертват, а нещастникът дори не се досеща.“

53