Кошерът на Хелстрьом

— Това е надхвърля всякакви граници — произнесе надуто Меривейл. Той се извърна и впери поглед в мрака, отвъд който блещукаха светлините на приближаващия се Фостървил. Пресичаха някакво открито поле, пътят се издигаше постепенно нагоре, в далечината се виждаха мрачните очертания на хълмове, огрени от звездна светлина. Пътят беше почти пуст. Мрачният пейзаж отвън навяваше на Меривейл усещане за самота и подсилваше чувството му, че е бил изоставен на произвола.

— Хайде да не се правим, че не се разбираме — предложи Гемел. — Дойдох да ви взема лично именно за да можем да си поговорим открито. — Гемел погледна многозначително Меривейл. Бедният нещастник, мечът вече бе вдигнат над главата му. Нима едва сега го осъзнаваше?

— Защо, тогава, не говорите открито? — настояваше Меривейл.

„Той е по-напорист, отколкото го налага ситуацията — помисли си Гемел. — Означава ли това, че Агенцията се е сдобила с нова информация, която усилва позициите й? Чудя се…“

— Правя всичко, което ми позволяват инструкциите — каза Гемел. — Не повече от час, след като пристигнах във Фостървил, съобщиха че ще кацнете в Лейквю. Наложи се да потегля незабавно, за да се срещна с вас. Оказа се, че Лейквю е най-близкото летище, снабдено с нощно осветление. Но дали това е била истинската причина, за да се приземите там, или е имало още нещо?

— За какво говорите?

— Ами, мисля си за последния инцидент — самолетната катастрофа в планината.

— Ах, да, разбира се. Имаше го в доклада, който ми връчиха в Портленд. Доколкото разбрах, все още няма заключение. Пожарът унищожил всички следи. Отдават го на мълния, или на избухнал резервоар. Казват, че пилотът трябвало да мине през Колумбийското дефиле, но летял директно за да спести време.

— Изключили ли са възможността за саботаж?

— Още не. Ако питате мен — напълно е възможно. Иначе, съвпаденията стават прекалено много. Вие как мислите?

— И ние подозираме нещо подобно.

— Как разпределихте вашите единадесет души и патрула? — попита Меривейл.

— Една от колите, с трима полицаи от орегонската пътна полиция изпратих на юг. Останалите две са в постоянна готовност и поддържат радиовръзка.

— Но каква е задачата на тези три коли?

— Разположихме центъра за свръзка в една стая в мотела на Фостървил. Колите се свързват периодично с центъра за доклад. Моите хора заеха позиция между града и чифлика и…

— Само две коли между града и чифлика?

— Не, три. Дори четири — с патрулната кола на пътната полиция. Моите три коли са разположени така, че да държат под наблюдение целта — едната е на изток, на пътя за горската служба, а другите две — по посока към чифлика. Имат заповед да не доближават на повече от две мили.

— Две мили?

— Точно така, и да не излизат от колите си.

— Но две мили…

— Когато добием ясна представа с какво сме се захванали, тогава можем да си позволим известни рискове — рече Гемел. — Но засега случаят е като уравнение с много неизвестни. — Гемел говореше с равен, спокоен глас, опитвайки се да сдържи яда си. Меривейл определено го дразнеше. Нима не разбираше, че до двадесет и четири часа можеше да се наложи Гемел собственоръчно да му постави белезници? Щяха да го арестуват само за да може ФБР да излезе сухо от ситуацията. На какво разчиташе този копелдак?

— Но две…

— Колко човека изгубихте там? — прекъсна го Гемел, без повече да крие гнева си. — Дванадесет? Четиринадесет? Съобщиха ми, че групата, която сте изпратили днес, се е състояла от девет човека. Изгубили сте поне още една група преди нея. За глупаци ли ни вземате?

— Четиринадесет, ако броим и Дзюл Перюджи — рече Меривейл. — Иначе добре ги сметнахте. — В бледата светлина от приборите, той забеляза как играят мускулите по лицето на Гемел.

— Значи имаме един мъртъв, тринадесет безследно изчезнали и самолетната катастрофа в планината — общо двадесет души. И вие имате наглостта да ми търсите сметка, защо не съм изпратил моите хора след вашите? Ако зависеше от мен, щях да докарам рота морски пехотинци и тогава да ги питам онези там, но не зависи от мен. А защо не зависи от мен? Защото цялата тази история намирисва на голямо издънване от вашите хора! И когато бомбата гръмне, ние не искаме да се опърлим от взрива. Разбрахте ли вече? Бях ли пределно ясен?

— Шайка страхливци — промърмори в отговор Меривейл.

Гемел внезапно сви извън пътя, удари рязко спирачките, при което задницата поднесе, дръпна гневно ръчната, изключи светлините и спря мотора. След това се извърна и погледна Меривейл.

— Виж какво ще ти кажа! Разбирам добре на какво си се насадил. Но никой от моята служба не е бил уведомен от началото, макар че точно това трябваше да сторите! Така че, ако излезе, че сме напипали някое гнезденце с комунисти — ще им видим сметката. Но окаже ли се, че става дума за печеливш клон на могъща индустрия, за опит от страна на близки до правителството групи да запазят някое ново откритие в тайна от лешоядите, които вие представлявате — тогава вече играта става съвсем различна.

— Какви ги приказваш — индустрия — ново откритие?