Кошерът на Хелстрьом

Наистина странни бяха тези диви Външни. Преструваха се, че не вярват в насилието, докато не го приложат спрямо тях. И за този случай имаха поговорка: „С мен няма да се случи“.

Може би това беше единственният начин на действие срещу едно общество, основаващо се на насилието, заплахата и илюзията за абсолютна власт. Нима можеха да очакват от хора като Джанвърт да разсъждават с по-хуманни критерии, да мислят за живота на околните, за взаимовръзката и сътрудничеството между живите системи, за това как да интегрират човешкия вид във великия кръговрат на живота? За Външните подобни концепции бяха съвършено безсмислени, дори за онези, които защитаваха този моден каприз — екологията.

54

„Из личните записки на Джоузеф Меривейл: Съгласно инструкциите, които ми бяха предадени на летище «Кенеди», пристигнах в неделя късно вечерта в Лейквю, за да установя връзка със старши специален агент от ФБР Уейвърли Гемел, който вече бе разположил своя щаб във Фостървил. Гемел ме посрещна на летището и двамата пристигнахме в града точно в 23.18 часа. По пътя Гемел ме уведоми, че до момента не е предприел никакви действия срещу чифлика, ако се изключи наблюдение на района от разстояние приблизително две мили, в което участвали четири коли и девет човека. Според Гемел това поведение било в съответствие с дадените му инструкции, нещо което противоречеше на представата, която си бях изградил предварително. Гемел потвърди, че все още не разполагат с никакви сведения за нашите хора, които бяха проникнали зад периметъра по-рано на същата дата. Гемел изрази съмнение, че може би в случая става дума за наркотици. Беше видял предварителния доклад от аутопсията на Перюджи. Наложи се да разчитам изцяло на помощта от чужда агенция, за да продължа работата по случая. Липсата на координация и точно обособено ръководство значително затрудняваше изпълнението на всяко взето от някой от нас решение. И тъй като по случая вече бяха предприети известни действия без моето знание и съгласие, трябваше да изразя официален протест при първата удобна възможност. Налагаше се да изясня час по-скоро пред вишестоящите инстанции, че вече не нося отговорност, нито съм в състояние да повлиявам решенията, във връзка с конкретния случай.“

Салдо успя да се изкачи за рекордно кратко време от разположеното на дълбочина пет хиляди фута ниво, където изследователите довършваха своята работа. Ескпресни асансьори имаше само в така наречените нови галерии, под 3100 фута, но дори те забавяха ход, колкото повече се изкачваха нагоре. На около 3800 фута дълбочина бе спрян от кипящата в една нова галерия работа, но Салдо макар и с доста усилия си проби път, като си отбеляза да предложи на Хелстрьом преустановяването на всякакви строителни операции, докато не отмине настоящата криза.

Долу, в югоизточния край на лабораторията бе оставил на пост един млад асистент, въоръжен с тайното оръжие, което Салдо си бе позволил да внесе тук — бинокъла на Външния на име Дипиъкс. С помощта на бинокъла скоро забелязаха участък на повишена активност от страна на изследователите, което Салдо интерпретира като готовност да се изпита системата. Въпреки това, не посмя да се приближи до специалистите. Хелстрьом изрично му бе забранил да го прави. Само и единствено Хелстрьом можеше да отмени своята заповед и усещайки, че моментът е назрял, Салдо се отправи към него, за да помоли за разширяване на пълномощията му долу в лабораторията.