Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

Фактът, че чифликът отговаряше напълно на описанието в доклада на Портър, сам по себе си не говореше нищо.

Дипиъкс разгледа отново долината с бинокъл. Имаше някакво странна атмосфера на очакване в това място, сякаш в чифлика се спотайваше невидима на пръв поглед сила.

Дипиъкс се зачуди какво ли прави Хелстрьом със селскостопанската продукция. И защо нямаше никакви признаци на активност в целия район? Въпреки че местността бе доста привлекателна, Дипиъкс не видя нито един турист, свърнал насам на излет — нито долу по прашния път, нито в долината. Не по-малко странно бе нежеланието на жителите на Фостървил да разговарят за чифлика на Хелстрьом. Портър също е бил озадачен от този факт. Местността беше доста подходяща за ловуване, но Дипиъкс не зърна нито веднъж следа от елен, нито пък видя ловец. Потокът, изглежда също не привличаше рибарите, но въпреки това…

Една сойка се спусна на дървото зад Дипиъкс, изкряка самотно с хрипливия си глас, сетне отлетя към дърветата на отсрещния склон.

Дипиъкс проследи с поглед птицата и едва сега осъзна, че за пръв път, откакто е тук, в долината, вижда някакъв признак на живот. Една единствена сойка! Само това можеше да отбележи в доклада за цял ден наблюдение. Но всъщност, нали тъкмо за такъв се представяше — за любител на птиците. Най-обикновен отпускар, пътуващ търговец на компанията „Блу девил“ от Балтимор, щат Мериленд — специализирана в производство и пласмент на фойерверки. Той въздъхна и се прокрадна назад, към плътната сянка на дъба. Знаеше наизуст картата на района, въздушните снимки, описанието на Портър и всички добавъчни доклади. Съхранил бе в паметта си и най-малките подробности. Отново огледа с бинокъла пътеката. Нищо не се движеше сред високата трева и дърветата зад нея. Абсолютно нищо. Този факт все по-често предизвикваше вниманието му.

Една единствена сойка?

Всъщност, подсъзнателно този въпрос отдавна го тревожеше, но едва сега се бе съсредоточил изцяло върху него. Само една птица. Все едно, че целият животински свят в Стражевата долина е бил подложен на унищожение. Защо Портър не го споменаваше в доклада си? Ами стадата, които пасяха далеч на север, към Фостървил? Нямаше никаква ограда от онази страна на чифлика, но въпреки това те не идваха насам.

Защо?

Едва в този момент Дипиъкс осъзна кое бе онова, което придаваше странен изглед на нивите около чифлика.

Бяха съвсем чисти.

Тези ниви не бяха жънати. Бяха почистени грижливо от всички стебла, листа, дори семена. В горния край на долината имаше овощна градина и Дипиъкс пропълзя обратно, за да я огледа внимателно през бинокъла. Нито един изгнил плод не се въргаляше на земята, нямаше изсъхнали листа и клони.

Съвсем чисто.

Но навсякъде по околните хълмове, високата трева оставаше непокътната.

<p>5</p>

„Допълнение на Хелстрьом към бележките в дневника: Работниците заемащи ключовите позиции трябва, естествено, да получават допълнителен хранителен порцион, но също така важно е да са в допир с общото потребление от резервоарите. Именно от тях всички ние се сдобиваме с признаците, които поддържат нашето колективно съзнание. Лишим ли се от химичното сходство, осигурявано от резервоарите, ще станем като онези Отвън: изолирани, самотни, скитащи се безцелно.“

Късно следобед Дипиъкс неусетно бе завладян от налудничавото желание да открие поне едно живо същество в долината. Но нищо не помръдваше докъдето му стигаше погледа и само слънцето бавно се спускаше към хоризонта.

Може би е време да смени наблюдателния пункт.

С всеки изминат миг все по-малко му харесваше легендата, с която го бяха изпратили тук. Любител на птици, няма що! Но защо Портър не бе отбелязал пълното отсъствие на животни? Като се изключат, разбира се, насекомите — тревата буквално гъмжеше от пъплещи и бръмчащи гадинки.

Дипиъкс предпазливо изпълзя назад, след това се изправи на колене. Гърбът го болеше от неестествената позиция. Кожата под яката на ризата смъдеше от допира с тревата, сърбеше го още под мишниците, колана и чорапите. Все пак успя, макар и мъчително, да се присмее над собственото си неудобство, а след това си представи какво би казал Меривейл по този въпрос: „Такава е цената, която трябва да плащаме в нашата работа, стари друже“.

Този копелдак!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература