— Все едно е дали ще го направиш, или не, защото не знаем дали изкушението за кражба ще се породи тук в стаята, или пък извън нея.
— Имаш ли кибрит?
— Да, цяла кутийка.
— Тогава остави го така, че да ти е подръка! Ще заключа вратата, ала знае ли човек дали е достатъчно здрава? На кое легло ще спиш? Ако ме питаш, аз си избирам дясното.
— Точно над което висят най-хубавите салами ли? Не, то ще е за мен. Ти легни на другото! По тавана над него няма нищо.
— Слушай, Сафо, струва ми се, че ме предупреди да се пазя да не се поддам на кражба, само защото ти смяташ да я извършиш.
— Това доказва, че сте от един дол дренки с Мохамед, който също е проповядвал една лъжлива вяра. А сега ме остави да спя! Още веднъж лека нощ!
— Лека нощ, благородни ми дядо! Приятни сънища! Изгасих свещта, оставих я на моя стол и си легнах. Тъкмо когато вече заспивах, чух гласа на Шарана:
— Слушай, дали ще го предаде?
— Кое?
— Е, ами моето препоръчително писмо.
— Ах, тъй! А къде живее твоят роднина?
— Не знам.
— Какво работи?
— Не знам.
— Как се казва?
— Не знам.
— Слушай, драги приятелю, ако твоят роднина съществува само във въображението ти, от твоя страна ще е голяма низост да пратиш тази клета жена за зелен хайвер, че…
— Мълчи! — прекъсна ме той. — Не съм такъв негодник. Моят роднина наистина съществува, но само за такива хора, за които аз пожелая да го има.
— Значи аз не съм от тях, а?
— Не си.
— Благодаря!
— Моля! Обиди ли се?
— Естествено! И това ми било моят най-добър приятел! — Хмм! Сафо, ще ти кажа нещо. Имам си твърде основателни причини на определени хора да не давам никакви сведения за този мой роднина.
— И кои са тези определени хора?
— Всички лица от мъжки пол, които са приблизително на моята възраст.
— Защо пък тъкмо те?
— Това е най-дълбока тайна, обаче пред теб ще я разкрия. Надявам се, че ще го разтълкуваш като необоримо доказателство за приятелството ми.
— Разбира се! И така?…
— Никое лице от мъжки пол на моята възраст не бива да узнае каквото и да било за моя роднина, защото… защото… хмм… защото…
— Е? Защото…? Казвай де!
— Защото… защото… е, на теб ще го кажа! Защото тогава този тип може да вземе да прехвърли океана и да се представи за мен, за да получи наследството.
— Мътните го взели! Карпио! Който го направи, ще е голям негодник!
— Негодници колкото щеш!
— Но би трябвало да притежава фалшиви документи!
— Фалшиви документи колкото щеш!
— И да е невероятен лъжец!
— Лъжци колкото щеш!
— Би трябвало да познава и теб, и семейството ти, да е запознат с подробности от живота ви!
— Такива хора има колкото щеш! Сам виждаш, че с твоите контрадоводи няма да успееш да ме биеш. Не, не, няма да допусна да ми отмъкнат изпод носа такова наследство. Трябва да знаеш, че моят роднина живее в една местност, която е истинско Ел Дорадо.
Аха! Ето ти на първия фишек! Бях убеден, че Шарана няма да може да заспи, преди да изстреля и другите два фишека.
— Чу ли? — попита ме той.
— Да.
— Там е едно истинско Ел Дорадо.
— Грешиш!
— Греша ли? Как така?
— Би трябвало да кажеш: едно истинско Дорадо. Ел е граматическият член за рода.
— Какво ме интересува граматическият член, щом казаното е вярно! Нали знаеш какво значи Ел Дорадо?
— Да.
— Една страна или местност, пълна с чисто злато и скъпоценни камъни. Тогава можеш да си представиш, че моят роднина е милионер.
Милионер — фишек номер две! Тъй като не отговорих, след малко той попита:
— Спиш ли вече?
— Не, но ми се иска да спя.
— Тогава почакай само още миг! Трябва да ти кажа, че моят роднина няма близки.
— Няма ли? Щом ти е роднина, значи все пак има!
— Че кои са те?
— Ами ти и твоето семейство.
— Ах, тъй, да… вярно! Но ние сме единствените му роднини. Знаеш ли какво следва от това?
— Какво?
— Че можем да се смятаме за негови единствени наследници. Ясно ли ти е?
Единствени наследници — фишек номер три. Вече и трите бяха изстреляни и вероятно приятелят ми щеше да ме остави на спокойствие.
— Това ми е ясно — отвърнах аз, — но нещо друго не проумявам.
— Какво?
— Че ме смяташ за единствения си истински приятел и въпреки това пред мен мълчиш също така, както и пред всички останали твои връстници от мъжки пол.
— Правя го за твое добро.
— Как така?
— Ти си много свястно и честно момче и именно заради това искам да те предпазя от изкушения.
— Глупости!
— Слушай, не са никакви глупости! Щом като в някое Ел Дорадо живее един милионер, чийто единствен наследник човек може да стане, то това само по себе си е такова страхотно изкушение, че съществува опасност дори и най-верният ти приятел да му се поддаде. Обичам те повече от всички други хора и именно тази обич е причината, която ме кара да те предпазя и от най-малкото изкушение.
— Тогава ме предпазвай и мълчи! Лека нощ!
— Приятни сънища!
Отново изминаха няколко минути и тогава Шарана пак попита:
— Още ли си буден?
— Не, спя!
— Но трябва да ти кажа още нещо. Току-що ми хрумна, че…
— По това време не бива нищо повече да ти хрумва! — прекъснах го аз. — Искам да спя!
— Но то е съвсем кратко!
— Кратко или не, все ми е едно! Ако не ме оставиш на мира, ще смъкна от горе едно парче шунка и ще го запокитя по главата ти!