Клуб „Кемъл“

— Останахме единствената суперсила и разполагаме с ядрен арсенал, който може да унищожи света! — мрачно го изгледа Бренан. — Затова сме длъжни да се въздържаме дори когато другите не го правят!

От начина, по който го гледаше, беше ясно, че по време на втория му мандат ще има не само нов вицепрезидент, но и нов министър на отбраната.

Бренан извади от джоба си лист хартия. Това беше бележката, която откриха у него при освобождаването му. Голямата саможертва ражда голямата надежда. В историята имаше много примери, че в подобни времена се раждат и великите президенти.

Той обърна гръб Джо Декър и неговите сътрудници от Пентагона и спря поглед на държавния секретар Андреа Мейс.

— Мисля, че е време да се залавяме за работа.

70

Джаклин Елизабет Симпсън беше погребана в Северна Вирджиния. На траурната церемония присъстваха сломените й родители, близки на семейството, политически личности, представители на Сикрет Сървис и кръстникът й Картър Грей.

Оливър Стоун също беше там, но остана встрани, скрит зад близките дървета. Беше облечен в нов черен костюм, купен от приятелите му. Мъдрите и утешителни слова на свещеника не достигаха до ушите му, а погледът му беше закован в ковчега, в който лежеше дъщеря му Бет.

Церемонията свърши и присъстващите бавно се разпръснаха. Стоун напусна укритието си и помоли гробарите да почакат малко.

— Вие член на семейството ли сте? — попита го единият от тях.

— Да — кимна Стоун.

Отпусна се на колене пред ковчега и дълго не помръдна, опрял длан в гладката полирана повърхност.

Най-накрая се изправи с треперещи крака, наведе се да целуне капака и остави върху него една самотна маргаритка.

— Сбогом, Бет, обичам те — тихо прошепна той.

На другия ден членовете на клуба „Кемъл“, Алекс и Кейт се събраха в къщичката на Стоун. Докторите бяха обработили раните на Рубън, възползвайки се от шанса да отстранят и два доста големи камъка от бъбреците, които отдавна го мъчеха. Честити се беше възстановила напълно, без абсолютно никакъв спомен за кошмара, който беше преживяла.

Алекс разгърна вестниците, поместили на челно място репортажи за погребението на Джаки Симпсън.

— Загина като герой, но ще я запомнят като жертва на пътно произшествие — горчиво поклати глава той.

— Грешиш — твърдо рече Стоун, седнал зад малкото си писалище. — Ще бъде запомнена с много други неща.

— И още нещо не мога да преглътна — смени темата Алекс. — Мръсникът Картър Грей се опита да убие президента, а днес го честват като национален герой. Би трябвало да направим нещо.

— Ако предлагаш да направим публични изявления, всичко ще излезе на бял свят — обади се Рубън. — А аз не съм сигурен, че страната може да го понесе.

— Картър Грей ще си получи заслуженото — тихо каза Стоун. — Аз лично ще се погрижа.

Всички се обърнаха да го погледнат, но от изражението му разбраха, че не е склонен да им дава обяснения.

— Е, в такъв случай да започваме — изправи се Рубън, прочисти гърлото си и обяви: — Откривам специалното заседание на клуба „Кемъл“ с дневен ред приемане на нови членове. Предлагам кандидатурите на агент Алекс Форд и Кейт Адамс заради изключителната помощ, която оказаха на клуба, и за безупречната им служба на правителството на Съединените щати. Има ли възражения?

— Няма — отговориха едновременно Милтън и Кейлъб.

— Всички, които са „за“, да вдигнат ръка.

Присъстващите охотно се подчиниха.

— Благодаря — обади се Алекс. — Но имам един въпрос: защо този клуб се нарича „Кемъл“?

— Защото камилите са сред най-издръжливите животни на земята и никога не се предават — отвърна Стоун.

— Не го слушайте — възрази с лека усмивка Рубън. — Истинската причина е друга: през двайсетте години на миналия век е съществувал един по-различен клуб „Кемъл“. Вдигнали чаши в ръка, неговите членове са се клели да се борят срещу Сухия режим до последната капка уиски! Ей това е клубът, за който гласувам с две ръце!

След края на заседанието Алекс изостана от другите гости, за да размени няколко думи с домакина.

— Значи Оливър Стоун всъщност е Джон Кар — подхвърли той.

— Беше Джон Кар — отвърна Стоун. — Но той е мъртъв.

— Спомена пред Грей, че родината е отнела семейството ти — настоя Алекс. — Какво имаше предвид?

Стоун се върна на мястото си зад бюрото и несъзнателно размести хартиите върху него.

— Ще ти отговоря така: въобразявах си, че съм изпълнил „дълга“ си към родината, но тя очевидно беше на мнение, че човек като мен не може да напусне току-така. — Замълча за момент, после глухо добави: — най-много съжалявам, че заради моята работа пострада семейството ми.

— Дъщеря ти се е казвала Бет, нали? — внимателно подхвърли Алекс. — Родена в Атланта?

— Откъде знаеш? — втренчено го погледна Стоун.