Заобиколен от най-близките си сътрудници, изпълняващият длъжността президент Бен Хамилтън беше заковал поглед в телевизионния екран. Материалът, който течеше по него, беше аматьорски — изпълнен с подскачане и рязка смяна на кадрите, но това беше напълно естествено, тъй като професионалните телевизионни екипи отдавна бяха напуснали Сирия. Все пак ясно личеше, че в Дамаск цари пълен хаос. Изходните артерии бяха претъпкани от коли, а по улиците се блъскаха обзети от ужас граждани. Според някои съобщения летището било задръстено от хора, които отчаяно се опитвали да намерят място в последните самолети, напускащи сирийската столица.
Хамилтън и приближените му мълчаливо гледаха паническото бягство на мъже и жени, понесли на ръце малки деца; войниците с рупори призоваваха към по-бърза евакуация. Няколко неясни кадъра показваха как тълпата пребива до смърт неизбежните мародери, появили се по улиците на града. Хамилтън издържа до момента, в който на екрана си появиха няколко невръстни изгубени дечица, които бяха стъпкани от побеснялата тълпа.
— Изключете проклетия телевизор! — заповяда той и екранът угасна.
Писалището му беше затрупано с официални послания от всички краища на света, които настояваха за отмяна на ядрения удар. Милиони американци заливаха улиците и площадите на страната, а телефонната централа на Белия дом прегряваше от протестни обаждания.
Министърът на отбраната се отпусна на съседното кресло и Хамилтън му отправи един изпълнен с отчаяние поглед.
— Знам на какво огромно напрежение сте подложен, сър — каза Декър, усетил колебанието на върховния главнокомандващ. — Знам за какво настоява светът. Но ако сега отстъпим, ще изгубим безвъзвратно доверието на хората, което означава, че губим всичко.
— Разбирам, Джо — бавно отвърна Хамилтън.
— Междувременно се случиха нови неща, сър.
— Какви? — вдигна глава Хамилтън.
— Атмосферните условия над една определена част на Атлантическия океан са доста необичайни и специалистите предупреждават, че връзката с „Тенеси“ може да бъде изгубена всеки момент.
— В такъв случай трябва да отложим изстрелването.
— Атмосферните условия не могат да повлияят на изстрелването — поклати глава Декър. — Ракетата е оборудвана с инерционно насочване. Проблемът ни е по-скоро в комуникацията с подводницата.
— Какво искаш да ми кажеш, Джо? — мрачно попита Хамилтън.
— Предлагам да приключим с цялата операция, преди да сме изгубили връзка.
— Какво?! — подскочи Хамилтън и погледна часовника си. — Остават цели петдесет и две минути!
— Каква е разликата, господин президент? Ако бяха решили да освободят Бренан, досега да са го направили. На практика ние даваме на противника възможност да организира ответен удар. Ако не го направим веднага, има опасност да изгубим връзка с „Тенеси“.
— Не можем ли да използваме друга установка?
— Подводницата е на идеална позиция за нанасянето на удар срещу Дамаск, екипажът е готов. А дори да възложим удара на друга в района, пак ще имаме проблеми с комуникациите.
— В такъв случай кажете на „Тенеси“ да осъществи изстрелването в точно уречения час, ако загубим връзка.
— При употребата на ядрено оръжие това е невъзможно, сър. Ще изстрелят ракетата само след изричната ни заповед. Те не гледат часовници — по всяка вероятност ще успеем да организираме и нещо друго, но то при всички случаи ще бъде след изтичането на крайния срок. А това отново ще подкопае доверието към нас, сър.
— Значи нямаме избор, така ли? Ние ги удряме и чакаме да отвърнат. И докога? Докато всички отидем по дяволите?
Хамилтън видя, че очите на присъстващите са приковани в него.
— Осъществете контакт със сирийците! — заповяда той. — Обяснете им, че имат последен шанс!
Погледите се отместиха от него и се забиха в пода, а той стисна главата си с ръце.
— Почакайте, моля ви! — скочи Андреа Мейс. — Сър, помислете малко! Защо да не ни върнат Бренан, ако действително го държат в свои ръце? Защо да обричат на смърт милиони хора?
— Защото са терористи! — рязко отвърна Декър. — Защото това е начинът им на мислене. Нямаме друг избор, освен да отвърнем на удара по
Хамилтън отмести поглед, а държавният секретар безсилно се отпусна на стола си.
Декър вдигна слушалката на специалния телефон и заповяда незабавно да предадат последното предупреждение на САЩ към Сирия и групировката „Шария“. Отговорът дойде няколко минути по-късно.
— Е? — вдигна глава Хамилтън.
— Ако прочистим посланието им от хули и сквернословия, то звучи приблизително така: „Бог ще ви накаже за злото, което се готвите да сторите“ — сухо отвърна Декър. — Разрешавате ли да вляза във връзка със Стратегическото командване, сър?
Колебанието на Хамилтън беше видимо и Мейс побърза да се възползва.
— Господин президент, най-настоятелно ви моля да помислите добре! — твърдо каза тя. — Ако унищожим Дамаск, на тази земя никога няма да има мир. Никога!
Декър застана между нея и президента.