Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

И тъй, пътниците престояха в тази удобна къща доста дълго време, близо четиринайсет дни, и никак не им се тръгваше. Билбо беше готов да остане завинаги — дори ако по някакво чудо имаше начин още сега да се пренесе безпрепятствено в своята дупка. И все пак почти няма какво да се разказва за това гостуване.

Стопанинът на къщата беше приятел на елфите — един от онези люде, чиито прадеди са били възпявани в легендите още преди началото на Историята, преди войните между злите гоблини и елфите и преди появата на първите хора из Севера. По времето на нашия разказ все още се срещаха неколцина потомци на Северните герои и елфите, а Елронд, Стопанинът, на къщата, бе техен предводител.

Той беше благороден и красив като елфически владетел, силен като воин, мъдър като вълшебник, почитан, както се почита един крал на джуджетата, и благ като лятото. За него се говори в много приказки, но ролята му в приказката за голямото приключение на Билбо е малка, ала важна, както ще видите, когато стигнем до края. В къщата му се живееше прекрасно — независимо дали искаш да се храниш, да спиш, да работиш, да разказваш приказки или да пееш, да си седиш просто така и да си размишляваш — или да вършиш всички тези приятни неща заедно. Никакви зли твари не спохождаха долината.

Бих искал да имам време да ви разкажа поне някои от приказките или една-две от песните, които нашите пътешественици чуха в тази къща. Само за няколко дни всички — включително и понитата — се ободриха и събраха сили. Дрехите им бяха закърпени, раните им — излекувани, настроението им се повиши и надеждите им се възвърнаха. Торбите им бяха отново пълни с храна — лека за носене, но достатъчно вкусна и питателна за преминаване на трудните планински проходи. Първоначалните им намерения се допълниха с мъдри съвети. Така измина времето до навечерието на Еньовден и те трябваше да потеглят отново на път със зората на следния ден.

Елронд умееше да разчита всички рунически букви. Вечерта, преди да се разделят, той разгледа мечовете, взети от пещерата на троловете, и каза:

— Тези мечове не са майсторени от тролове. Те са стари, много стари, и са принадлежали на мои сродници — Върховните елфи от Запад. Изработени са в град Гондолин за войните срещу гоблините. Навярно са попаднали в плячка на някой дракон или гоблин, защото преди много векове дракони и гоблини разрушиха този град. Твоят меч, Торин, е много прочут и върху него с рунически букви е написано името „Оркрист“, което на древния език на Гондолин означава „Гоблиносекач“. А на твоя, Гандалф, е написано „Гламдринг-врагоубиеца“ и е бил носен от краля на Гондолин. Пазете ги добре!

— Чудя се, откъде ли са ги докопали троловете? — каза Торин и погледна меча си с подновен интерес.

— Не мога да кажа със сигурност — отговори Елронд, — но не е трудно да се досетиш, че са ги заграбили от други крадци или пък са попаднали на останките на някогашните грабежи, укрити нейде из планините. Чувал съм, че все още имало забравени съкровища в изоставените ходници на мините в Мория още от времето на войните между джуджетата и гоблините.

Торин се замисли над тези думи и след това рече:

— Ще пазя с чест този меч! И дано в близко време отново сече гоблините!

— Нищо чудно това да се сбъдне скоро, още в планините! — каза Елронд, после добави: — А сега дайте да видя картата ви!

Той я взе и дълго я разглежда, като клатеше глава; Елронд не одобряваше слабостта на джуджетата към златото, но мразеше драконите заради жестоките им злочинства и скърбеше от спомена за разрушения град Дейл, за веселите му камбани и за обгорелите брегове на бистрата Тичаща река. В небето грееше широкият полумесец на луната. Елронд вдигна картата срещу бледата му светлина.

— Какво е това? — възкликна той. — Освен руническите букви, които казват: „Един метър и половина е висока вратата и трима могат да минат рамо до рамо“, има и лунни букви.

— А какви са лунните букви? — попита развълнувано хобитът. Той имаше слабост към картите, както вече ви казах, и обичаше изкусно изписаните рунически букви, макар буквите, които той самият пишеше, да бяха малко разкривени и тънички като паякови крачета.

— Лунните букви са пак рунически букви, но не се виждат винаги, а само когато луната ги освети от задната страна. В цялата работа обаче има една допълнителна тънкост — луната трябва да е в същото разположение и в същия сезон, както тогава, когато са били написани буквите. Те са измислени от джуджетата, които ги изписвали със сребърни писци, както ще потвърдят и приятелите ти. Лунните букви на тази карта очевидно са били написани много отдавна, в навечерието на Еньовден, при светлината на лунния сърп.

— И какво казват те? — попитаха в един глас Гандалф и Торин, може би малко засрамени, че Елронд пръв е открил лунното писмо, макар да не бе имало възможност те да го сторят досега, пък и още доста време занапред не биха могли да го направят, ако се пропуснеше този момент.