Хаос

Тя беше психически неуравновесен религиозен фанатик, рожба на патологично ревнива майка, страдаща от цял куп личностни разстройства и налудничави мисли. Кари нямаше близки роднини. След раждането й майка й направила два спонтанни аборта. Братът, роден при третия опит, починал скоро след като бащата влязъл в затвора. Помня, че преглеждах резултатите от аутопсията и лабораторните изследвания, когато бях главен съдебен лекар във Вирджиния.

Тогава се замислих, че прекалено много загадъчни смъртни случаи като този на единайсетмесечния Тейлър Гретхен са били приписани погрешно на синдрома на внезапната детска смърт. Помня, че си зададох въпроса как всъщност е умрял Тейлър и в съзнанието ми изникна ангелското лице на Кари, която прави нещо на малкото си братче. Например да притиска главичката му между матрака и стените на люлката. Или да го поставя по начин, който гарантира задушаване. Ако трябва да цитирам Бентън, който цитира ирландския певец Гилбърт О’Съливан:

Отново сам, естествено.

Кари бе останала единствено дете в покварена, душна и пагубна вселена. Бе получила образованието си у дома, което означаваше, че не е имала приятели и съученици и не е вършила всичко онова, което обикновените деца правят. Не бе ходила на кино, не бе взимала уроци по пиано, не бе спортувала, не бе чела за удоволствие. Единствените телевизионни програми, които са й позволявали да гледа, били религиозни проповеди на фундаменталисти, посветени на Исус и Страшния съд, на това кои души ще бъдат спасени и кои не. Слушала как телевизионни проповедници плашат с вечни мъки и обещават всевъзможни страдания. Преди да навърши шестгодишна възраст, вече знаела всичко за греха.

Майка й се погрижила за това. Бентън смяташе, че тя не само не възпрепятствала сексуалното малтретиране на дъщеря си, а дори сама дала идеята. Замислила я и я осъществила, съблазнявайки куп мъже, като им предлагала красивата си дъщеря като допълнителен бонус към купона. Така Кари се превърнала в нещо като премия, която майка й свободно предлагала, а впоследствие жестоко наказвала. Кари била принуждавана да се моли за прошка, да се отрича от греховните си помисли и да извършва унизителни покаяния след всеки побой или изнасилване.

Необикновеният й интелект и способността й да се дистанцира от реалността я превърнали в изключително успешен психопат, вероятно в най-успешния, който някога е съществувал, по думите на Бентън, който е изучавал и преследвал Кари през по-голямата част от своята кариера. Тя може да се пренася мислено много надалеч, да се откъсва напълно от заобикалящата я среда така, че да не изпитва нито стрес, нито болка. Освен това умее да чака. Кари може да забави отмъщението си не с години, а с десетилетия, ако реши, че наградата си заслужава. За нея лъжата и истината са просто различни страни на една и съща реалност. Може да каже, че светът е плосък, а Луната е направена от сирене, и пак да издържи тест с детектор на лъжата.

Чувства като страх, разкаяние или съжаление просто отсъстват от емоционалната й палитра. Луси извади ужасния късмет да попадне на това въплъщение на злото, което бе неин наставник в Центъра за инженерни проучвания към ФБР. Моята непокварена и незряла племенница бе прикрепена към Кари още по време на стажа в колежа, който лично уредих, използвайки моето влияние и връзки. По онова време Луси беше почти дете.

Никога не бе имала шанса да се влюби в подходящия човек и може би щеше да го направи, ако не ми беше хрумнала блестящата идея да я пратя в Академията на ФБР. Ще ми се кракът й да не бе стъпвал в Куонтико, Вирджиния. Тогава първата й по-сериозна връзка може би нямаше да е с човек, който да я прелъсти, да открадне сърцето й и — в известен смисъл — и душата й. Може би чувствата на Луси към Джанет щяха да са различни — тогава и сега. Не бих искала да съм на мястото на Джанет.

Не бих искала да съм онази, която утешаваше Луси, след като Кари едва не унищожи всички ни. Това беше игра без правила. Винаги е била такава и Джанет е достатъчно умна, за да разбере, че само няколко малки крачки разделят убийствената омраза от чувствената любов. Една и съща бурна страст е в състояние да породи различни крайни прояви, а тя не предизвиква у Луси подобна реакция.

Става ли въпрос за моята племенница, Джанет попада някъде между най-доброто и най-лошото от всичко и това ме притеснява, макар да не казвам нищо. Не е моя работа. Но се тревожа, че вината е моя. Може би Луси щеше да е по-добре, ако не бях полагала толкова много усилия да й помогна, ако не бях настоявала, ако не я бях спасявала от нейната безпомощност, загуба и прочее въображаеми страшилища от моето детство.

Може би Дороти е права, като казва, че аз съм единствената, която е навредила сериозно на дъщеря й. И това при положение че не бих могла да я обичам повече дори да ми бе дъщеря. По ирония на съдбата, Дороти няма представа за най-лошата грешка, която допуснах. Няма представа за Кари Гретхен. Сестра ми може да седи до нея в самолета, без да подозира коя е тя и защо това има значение.