Хаос

— Нямаше причина да го прави. Всички смятахме, че Кари вече не е сред нас.

— Защото бе затворена в клиника за психически неуравновесени престъпници — предполагам аз. — А след като избяга от там, бе убита. Или така поне смятахме.

— Подобно на всички нас, Натали също смяташе, че Кари е загинала в пламъците, когато хеликоптерът на Нютън Джойс се разби край бреговете на Северна Каролина — довършва Луси.

— Натали подозираше, че някой я шпионира. Кой?

— Федералните. А може би чуждо правителство, други адвокати, лобисти, репортери… За когото се сетиш. Юридическата кантора, за която работеше, обслужваше влиятелни политици.

— И когато бе настанена в хосписа, взе лаптопа със себе си. — Спомням си дори нощното шкафче, на което Луси го бе поставила, след като го бе свързала с интернет.

25.

Не си спомням обаче да съм виждала черна лепенка върху обектива на сребристия компютър на Натали. Но си спомням други неща, които се случиха по същото време.

Луси откри някои странности в компютърната система на Центъра по съдебна медицина. Няколко седмици по-късно тя потвърди, че неизвестно лице е проникнало в електронната ни поща, а вероятно и в базата ни данни. Месеци след смъртта на Натали Луси откри и други причини за притеснение.

— Проверявах сайтовете, които е посещавала, проследявах всички процеси, точния час, в който е правила едно или друго — обяснява Луси. За първи път я чувам да навлиза в подробности за случилото се по онова време. — И открих потенциални следи от проникването на троянски коне, зловреден софтуер, маскиран като обикновена програма и куп други неща.

— Предполагам, че си обсъдила това с Джанет? — питам аз, защото Луси никога не го е обсъждала с мен.

— Казах й, че не съм сигурна. Например за повредения регистров файл може да има куп обяснения. Причините за едно или друго могат да бъдат няколко. Ами ако нямаме причини за подозрения, защото си далеч по-загрижена да не изгубиш човека, когото обичаш, или как да се грижиш за седемгодишното му дете? Тогава може и да не забележиш подобно нещо.

— Сега обаче изпитваш подозрения.

— Нещо повече от подозрения.

— Решила си, че проникването в компютрите е работа на Кари. Че Кари е шпионирала Натали и всички нас. — Не питам, защото това не е въпрос.

— Вероятно е използвала програма за дистанционно администриране, за да постави под контрол компютъра или компютрите на Натали. — Докато говори, Луси крачи напред-назад им малкия кухненски бокс и отваря и затваря вратички на шкафове като немирно хлапе. — И кой знае колко време е продължавало това.

— Колко стар беше лаптопът на Натали?

— Тя се грижеше за своите компютри, усъвършенстваше и хардуера, и софтуера. По онова време въпросният лаптоп бе на шест години и някои от въпросните файлове бяха на същата възраст. Възможно е да е станала жертва на хакерска атака много по-рано, но предишните й компютри отдавна са на боклука. Няма как да проверим.

— Ако Кари е следяла Натали през последните шест години — отговарям аз, — то причината за това не е нито диагнозата й, нито сдобряването ви с Джанет. Хакнала е компютрите й доста преди това.

Това не означава, че шпионирането е продължило дълго време. Ако Кари ни е следила и след като Джанет и Луси се разделиха преди повече от десетилетие, защо ще продължава да наблюдава Натали? Добре си спомням, че Кари я намираше за скучна и я наричаше Старата обувка. Но очевидно не зная доста неща, а същевременно не искам да подлагам племенницата си на разпит.

Така и не получих задоволително обяснение защо двете с Джанет се събраха отново преди няколко години, след като бяха разделени в продължение на цяло десетилетие. Един ден Джанет просто се върна, а на следващия научих, че Натали е постъпила в хоспис и Деси живее тук.

— Кари е пристрастена, нали разбираш — продължава Луси и навлиза в работната зона на фургона. Стъпките й отекват шумно по лъснатия стоманен под. — Пристрастена е към нас. В някакъв извратен смисъл ние сме всичко, което тя има.

Луси сяда пред един терминал и включва компютъра, поставен върху бюрото.

— Някъде в дълбоко обърканото й съзнание се крие необходимостта да бъде важна за някого. — Луси въвежда парола. — И когато установи контрол над жертвата — защото всеки, с когото се сближи, става нейна жертва — тя е постигнала целта си. Понеже за него няма по-важен човек от нея. За известно време играе ролята на Господ. След което всичко приключва по познатия начин. И тя отново остава сама. Колкото и абсурдно да звучи, тя се нуждае от нас.

— Тя не е Господ, а аз пет пари не давам за нуждите й — казвам и се настанявам на същия завинтен към пода стол, на който седях допреди малко.

— Бентън смята, че ако не погледнеш на нея като на човешко същество, никога няма да разбереш какво става в съзнанието й. — Погледът на Луси среща моя. — А не разбереш ли как мисли, никога няма да я спреш.