Когато някоя жена страда от липсата на пенис, това е сериозен проблем, заявяваше тя с особено удоволствие пред майка ни. А напоследък и пред Марино. Особено когато бяхме в Маями миналия юни и той глезеше Дороти, като я возеше с мотора си и правеше кой знае какво още.
— Има много неща, които двамата с Бентън никога не бихме споменали пред Дороти — уверявам Луси. — Тя не би могла да има представа коя е Кари Гретхен, освен ако ти не си споделила с нея. Или някой друг. — Сещам се за Марино. Надявам се Бентън да греши.
Прилошава ми, като си представя как Марино се умилква около Дороти и говори пред нея за нас или за нещо друго, което не само че не й влиза в работата, а може да бъде и опасно. Тази мисъл ми е толкова противна, че бързо я прогонвам от главата си.
— Искаш да кажеш, че Тейленд Чарли е споменал
— Не съм и не бих го направила — отговаря тя. — Важно е ти да го направиш, защото ти си потенциалната мишена. Записът е направен специално за теб.
— Още не е преведен, но ти знаеш за какво става въпрос?
— Долових някои думи. По-елементарни. — Луси отпива нова глътка „Гаторейд“. — Италианският може да ми куца, но зная, че
Залива ме вълна от възмущение, започнало да се трупа не само в настоящия момент, но и в далечното минало.
— Различих името ти, инициалите ти и думата
— На италиански обаче не се произнася с „х“, а с „к“. И се пише
— Да — кима Луси. — Това чух и аз.
След което ми обяснява, че аудиозаписът не се различава особено от онези, които получавам от първия ден на есента насам.
— Сладникави мелодии, обиди и заплахи за смърт — казва Луси.
На всеки от записите звучи компютърно синтезиран глас, който говори на италиански. Лиричен баритон, който напомня гласа на баща ми, починал, когато бях на дванайсет.
Луси открива записа в телефона си и включва звука на максимум, след което натиска PLAY. Разнася се познатият изкуствен глас.
Римуваните киберзаплахи неизменно ме посрещат с една и съща начална фраза. В превод тя звучи така:
Не искам да слушам този глас, който толкова много прилича на гласа на баща ми, защото после няма да успея да го прогоня от главата си. Сякаш баща ми още е тук. И още е жив. Но това не е така. Гласът не е неговият. Той никога не би ми наговорил тези неща. Никога не би пожелал смъртта ми. Пронизва ме болка. Усещам празнотата в душата си.
— Нямам време за това сега. — Казвам на Луси да спре записа и тя го прави. — Смяташ, че Тейленд Чарли е всъщност Кари Гретхен. Това си дошла да ми кажеш — изричам на глас очевидната истина.
— Мисля, че тя стои зад всичко това, че то е част от онова, което е намислила. Да, така смятам. — Луси ме поглежда предизвикателно.
— Изглеждаш напълно сигурна.
— Защото зная.
— И трябва да ми кажеш веднага, защото ако Кари е Тейленд Чарли…? — Опитвам се да запълня празнотите. — В такъв случай именно тя е преправила гласа си и е позвънила на 911, за да подаде оплакване срещу мен. И може би тя стои зад всичко, което се случва в момента, включително проблемите с проклетата тента, заради която не мога да обработя проклетото местопрестъпление.
— Опитай се да не се ядосваш. Особено в тази жега. Не ти се отразява добре.
— Права си.
— Убедена съм, че Кари работи в тандем с Тейленд Чарли, който и да се крие зад това име. — Зелените очи на Луси се взират в мен, без да мигнат. — Кари си е намерила помощник. Това е характерно за начина й на действие. Така постъпва винаги, когато подготвя следващата си атака. Създава армия от двама души.
— Предишните й помощници бяха Темпъл Голт, Нютън Джойс, Трой Росадо…1 — Устата ми е суха като пергамент, отпивам нова глътка вода, като внимавам да не поема прекалено много течност, за да не ми се наложи да ходя до химическата тоалетна.
— Отне й година да прегрупира силите си след последната кървава баня, когато уби бащата на Трой. А когато използва Трой, това едва не доведе до смъртта му. Кари лесно се отегчава. — Луси заявява всичко това с тон, който не търпи възражение. — Нали не смяташ, че оттогава тя седи със скръстени ръце?