Хаос

Голяма каша. Остани в готовност за момента. Не можеш да направиш нищо.

Иска ми се да не беше определял местопрестъплението като „голяма каша“. Надявам се това да не рефлектира върху нас в един момент.

— Достатъчно е да кажа, че малкото, което успях да дешифрирам от аудиозаписа, беше по-лошо от обичайното. — Луси продължава да ми предава съдържанието на най-новото послание на Тейленд Чарли. — Този пъти попада прекалено близо до целта.

— Какво смята Бентън?

— Нямах намерение да му съобщавам подробности по телефона, не и при положение че не е сам и особено ако е в компанията на други федерални агенти — отговаря Луси. Чудя се как може да знае с кого е Бентън, ако той сам не й е казал. — Освен това не исках да повдигам въпроса за Натали — добавя тя за мое най-голямо учудване.

— Имаш предвид Джанет, а не Натали — поправям я аз, тъй като решавам, че се е объркала.

— Имам предвид Натали — настоява Луси. — Ще разбереш защо, ако се замислиш върху последните й няколко месеца, когато двете с Джанет често пътувахме до Вирджиния. Вие с Бентън я посетихте няколко пъти, когато вече беше настанена в хоспис. Можеш ли да си спомниш някои от нещата, които говореше по това време? Сега придобиват съвсем различен смисъл. И то ужасен.

— Не мога да разбера защо с Бентън сте обсъждали Натали в контекста на всичко останало. — Чувствам се неловко, докато чакам да чуя останалата част от историята.

— Спомняш ли си как сте се карали с мама, когато сте били деца? — Въпросът на Луси само засилва объркването ми. — Спомняш ли си как си я наричала, когато си била много ядосана?

* * *

— Сестрица-мръсница. Жалка-щипалка. Заради отвратителния й навик да те щипе в допълнение към всички останали гадости, които ти е причинявала като скубане или рязане на косата ти, докато спиш, и какво ли още не. Макар че според нея именно ти си била гаднярката. — Луси ми напомня за неща, за които не съм се сещала от години.

— Дороти винаги е била голяма фантазьорка. — Няма да кажа нищо повече.

През по-голямата част от съзнателния ми живот проявявам забележителни умения да говоря уклончиво пред Луси, когато става въпрос за майка й.

— Трябва да помислим кой би могъл да знае какво се е случвало у вас, докато сте живели в Маями. — Луси включва телефона си в зарядното, което открива на плота, където е седнала.

— Освен майка ми и Дороти? Очевидно аз. Не се сещам за друг човек, но ще помисля. — Отварям един шкаф и измъквам оттам тъмносин дъждобран с логото на Центъра, тъй като започва да ми става студено.

— Подозирам, че определени събития са свързани и връзката между тях датира по-отдавна, отколкото подозираме — продължава Луси. — Датира от предпоследното лято на Натали, когато тя вече умираше… и дори отпреди това.

— Например? — Дръпвам ципа на якето, което е толкова голямо, че стига до средата на бедрата ми. — Какви неща? — Отварям иноксовия хладилник, в който държим само храна и напитки. Забранено е да се поставят улики в него. — Вода или оранжада?

— Вече не вярвам, че смъртта й е била семеен въпрос, за какъвто винаги сме я смятали. Оранжада. В бутилка, не в кутийка.

— Има „Гаторейд“. Череша или лимон?

— Не трябва ли да е с портокал?

— Твърдиш, че смъртта на Натали не е семеен въпрос? — питам аз, докато търся „Гаторейд“ с портокал. — Искаш да кажеш, че някой я е шпионирал? Ако си сигурна в това, не съм чувала да си го споменавала досега. Зная само, че Натали бе развила силна параноя. Притесняваше се, че някой я следи.

— Наистина е имала основания. Точно това се опитвам да ти кажа. Мисля, че някой я е следил през последните седмици, дни, часове, във времето, което е прекарвала с нас. — Зелените очи на Луси искрят. — Не мога да бъда сигурна какви мащаби е приело това следене, защото никой от нас не го е очаквал и не го е забелязал. Затова може да сме пропуснали някои неща.

— Защото не сме приели опасенията на Натали достатъчно сериозно — казвам аз.

— Така е. Затова не мога да се закълна, че не е имало и други устройства както в дома й, така и в хосписа впоследствие. По онова време изобщо не съм проверявала за такива неща.

— Други?

— Освен тези в компютрите на Натали и най-вече в лаптопа й. — Луси отваря бутилката, която й подадох. — Не можем да бъдем сигурни, че те са единствените. Не съм търсила подслушвателни и други устройства при всяко гостуване във Вирджиния. Джанет също. Не смятахме, че имаме основания да го правим.

— А сега си сигурна, че някой я е шпионирал — питам аз, а Луси кима. — Докато Натали е умирала?

— Поне през част от времето, предполагам. Може никога да не разберем за какъв точно период.

— Трябва да си голям мерзавец, за да направиш нещо подобно.

— Много добре знаеш кой съответства на това описание. Имам предчувствието, че този път е намислила нещо много специално.