Хаос

— Не мога да разбера защо се държиш толкова ужасно, след като изпихме няколко питиета и водихме толкова приятен разговор? Мислех, че съм си намерила нова приятелка, която ми напомня толкова много за дъщеря ми. Смятах, че това е причината да си допаднем толкова бързо. Надявах се да се забавлявам, когато пристигна на север, за да видя внука си — плаче сестра ми. — Деси? Ела веднага тук! Да се приберем вкъщи, все едно нищо не се е случило. А ти можеш да си вървиш! Върви си и ни остави на мира, докато още можеш да го направиш — предупреждава тя Кари, която в отговор измъква пулта за управление от ръцете на Деси.

Насочва дрона право над главата на сестра ми, на по-малко от два метра от нея, и перките му разрошват дългите й изрусени коси, в резултат на което Дороти заприличва на вещица.

— Трябва само да докоснеш иконката, на която пише активиране — обръща се Кари към Деси и завърта пулта към него, за да му покаже.

— Не я слушай! — изкрещява Дороти.

— Млъкни! Моля те! — казва й Джанет, без да откъсва поглед от Кари.

Джанет обаче не е въоръжена. Ако носеше пистолет, непременно щеше да го използва. А тя умее да борави с оръжие. Колкото и да мисля, не успявам да открия решение. Всъщност не откривам подходящо решение за такава екстремна ситуация. Много трудно е да уцелиш дрон. Дори да уцелиш няколко перки, това съвсем не означава, че ще успееш да го свалиш навреме.

Трябва да го лишиш от захранване, както правиш при обезвреждането на експлозив. Аз обаче не разполагам с водно оръдие, а пистолетът, който държа на горния рафт в килера, не може да ми помогне. Не мога да предизвикам безразборна стрелба в жилищен квартал.

Не виждам, нито чувам Пейдж и кучетата. Надявам се да не се върнат скоро от кучешкия фризьор. Насочвам вниманието си към купчината спортно оборудване вляво от вратата. Оглеждам въдицата и бейзболната бухалка, която е дървена, а не метална. Бейзболната ръкавица е кожена, а дървото и сухата кожа са добри изолатори на електричество. Забелязвам празните кукички, на които държим каишките на Сок и Тесла, което ме подсеща да изпратя съобщение на Пейдж:

НЕ СЕ ВРЪЩАЙ, докато не ти се обадя!

Кари няма да се поколебае да нарани всеки наш близък, включително Пейдж, включително кучетата.

— Ще ти покажа — казва тя на Деси, докато аз продължавам да следя задния двор с помощта на камерите.

Наблюдавам дрона, увиснал над главата на сестра ми. Кари докосва пулта за управление. Машината се издига вертикално, но в същото време щръкналите от нея проводници, които наподобяват жила, се насочват надолу. Едва се забелязват, приличат на тънки сиви моливи с нещо кръгло и тежко в единия край.

Изведнъж изчезват от полезрението ми. Виждам само кръглите тежести, които се въртят във въздуха като миниатюрни черни планети. Пред погледа ми изниква кръглото петно от изгаряне на врата на Бригс.

— Ще ти покажа нещо забавно — обещава Кари на Деси и връща пулта в ръцете му, които го поемат неохотно. — Но първо трябва да направиш нещо за мен. Виждаш ли онова шише вода на масата? Трябва да го излееш върху главата на баба Дороти.

— Не.

— Направи го!

— Няма!

Взимам въдицата.

— Трябва да се научиш да бъдеш смел. Какво ти става? Явно ще трябва да ти дам урок по смелост — казва Кари с разкривено от гняв лице. — Ето какво става, когато растеш сред нисши създания. Но това ще се промени, Деси.

Ходила съм на риболов едва няколко пъти в живота си, предимно с Марино, който положи големи усилия да ме научи да замятам въдицата. По принцип съм доста сръчна, затова решавам да опитам с нея. Навивам влакното на макара и се приготвям да заметна, докато излизам от задната врата. Има вероятност перките да срежат кордата, но зная, че подобни монофилни влакна са в състояние да повредят дори големи хеликоптери. Луси например много внимава, когато лети над някой плаж именно заради хвърчилата и балоните с хелий, завързани за рибарски корди с дължина стотици метри.

Когато Кари ме вижда, на лицето й се изписват едновременно убийствена ярост и задоволство. Отмятам назад тънката, грациозна въдица, след което я хвърлям напред с едно бързо и рязко движение на дясната китка. Гумираната тежест описва парабола към короната на магнолията. Слънчевите лъчи танцуват по влакното, което се издига все по-високо и по-високо, след което се спуска право върху танцуващия дервиш. Очаквам въртящите се перки да срежат кордата.

Но това не се случва и дронът се поклаща във въздуха. Поне една от перките е спряла да се върти. Лекото подръпване ме подсеща, че е време да завъртя макарата. Кари крещи ругатни, осъзнала, че пултът за управление не е в състояние да се справи с една толкова примитивна технология — най-обикновена въдица за риболов.

— Бягай! Бягай! — вика Деси и Джанет скача на крака.

Дронът се накланя като ранена птица, а аз навивам ли, навивам макарата, докато Кари тича бясна към мен. Продължавам да въртя и дронът се озовава на не повече от три метра от мен, бучи като повреден вентилатор, а жилата висят ниско над главата й.