Керванът на робите

Това предложение бе прието и кожата бе разделена незабавно. Жребият се оказа благосклонен към словака и той получи половината с главата.

— Това е хубаво — весело се засмя той. — Получих каквото исках. Сега вече ти не си само Баща на смеха, а в бъдеще ще те наричаме и Abu ed daneb — Баща на опашката.

Хаджи Али реши да направи страшно разлютена физиономия, в резултат на което впечатлението бе, сякаш се канеше да се разсмее като луд. Той разпростря на земята задната част на кожата, извади ножа си, за да изстърже остатъците от месо и да натърка вътрешната й страна с пепел, като едновременно с това отговори:

— А теб можем да те наречем Abu el buz, Баща на устата, защото ти получи устата на лъвицата, макар че твоята и без друго е толкова голяма, че изобщо не успяваш да я затвориш и винаги все дърдориш, за да обиждаш другите хора. Ако беше събрал в главата си имената на толкова много народи, страни и села като мен, щеше да бъдеш къде-къде по образован и тогава можеше да се наричаш Abu’l latif, Баща на учтивостта, което обаче никога няма да постигнеш.

— Знаеш много добре, че не са ми притрябвали нито народите, нито селата ти, защото много ми се иска в главата ми да е леко и светло.

— Та нима в моята е тъмно?

— Тъмно е, понеже по пътищата и улиците на твоите страни и села няма никакви фенери. А пък моята наука е самата ослепителна светлина. Само моят латински би могъл да те направи учен човек, без да говорим за другите науки, с които Аллах ме е просветлил. Но ти и до края на живота си няма да се сдобиеш с такива бляскави познания.

— Известни са ми всички села по света, но сред тях няма нито едно, което да се казва Латински.

— О, Аллах! Ти смяташ, че латински е село! Нима не знаеш, че това е език, който отвъд морето…

— Наистина ли разбираш толкова добре латински? — намеси се Шварц отново на немски език, за да възпре надигащата се свада.

— Дори отлично! — бързо отговори словакът на същия език. — Съм го учил от господин Вагнер. И вие вече чул нещо от мен на тоз език. Нали съм казал флора и фауна!

— Но ги обърка!

— Туй се случи по една малка грешка. Аз разбрах дори цяла зоология и ботаника.

— Е, какво е зоология?

— Зоология е всичко, дето е в хербарий.

— А ботаника?

— Ботаника е всички създания човешки и маймуни животински, та чак надолу до бръмбара насекомски.

— Пак ги обърка! Зоологията е наука за животните, а ботаниката е наука за растенията.

— Пак стана заради една малка грешчица на моите науки. Всеки знай, че латински унгарски е най-ненадминат в цял свят. Следователствал съм Хораций и Вергилий.

— Какво например?

— „Кайзер Макс австрийски пред Мартиновата стена“ от Вергилий.

— Струва ми се, че това стихотворение не е от римлянина Вергилий, а от Анастазиус Грюн.

— Значи пак съм се объркал от моите науки, основните. Но съм изучавал също астрономия и математичност и к’во ли още не.

— Какво? И астрономия ли? Какво разбираш под това понятие?

— Таблица за умножение и квадратът четириъгълен.

— А под математика?

— Млечнобелият път на небето и кометите, дето обикалят луната.

— Пак ги обърка. Между другото математиката се занимава и с четириъгълници, а астрономията с Млечния път.

— Тогаз съм объркал само млякото небесно с таблицата за умножение, дето се учи наизуст.

— Изглежда ти винаги все объркваш и разместваш нещата, а?

— Туй може бъде простено. И професор разсеяният е вземал метла вместо чадър. Защо тогаз памет моята да се напряга повече от внимание неговото? Познанията, дето имам, са толкоз много и големи, че някой път може стане объркване най-случайното.

— Да, тези знания са толкова по-учудващи, тъй като предполагам, че не си посещавал никакво висше училище.

— Не съм. Никога не съм бил в училище присъстващ. Пасъл съм овце и свини бащини и не съм намирал време в училище да вървя. Но са ми подарили дъсчица за писане и калем за писане, и понявга идвал синът съседски, за да ми покаже как се чете и пише. После съм вземал от всички хора календари42 непотребни и не преставал съм усърдно да следователствам. После съм напуснал родина моята и взел да посещава библиотеки всякакви, където отивал. Също започнал да търси запознанствователства с хора мъдри и постепенно получил знания от онези, дето дават образование и всяка ученост. Аз съм дори учил митология и фармалогия!

— Искаш да кажеш фармакология. Какво разбираш под тази дума?

— Фармалогия са познания за Юпитер и Прозерпина, за Олимп и бога Гръмовержеца.

— А митологията?

— Митологията е съзнание, ученото, за балсами и пластири, за сребро сярнокиселото и противоревматични мазила, гелдбергови, а също и швейцарски хапчета, рихардбрандови, както и прахчета за повръщане.

— Пак обърка нещата. Митологията ни осведомява за Олимп и неговите обитатели, а фармакологията ни запознава с лекарствените средства по строго научен начин.

— Е, тогаз аз само съм разменил Юпитер със спирт, нишадърения, което никак няма да навреди.