Керванът на робите

— Възможно е да съм се заблудил, но не ми се вярва. Пребройте шест дървета направо. Там от дясната страна пак расте един лубахн, който е кажи-речи по-дебел от тоя тук, дето сме ние. Точно там нещо помръдна и мисля, че е онзи обесник, дето го търсим.

Шварц погледна към споменатата посока. Зрението му беше по-остро и по-тренирано от зрението на Пфотенхауер. Той видя не само дървото, но и човека, застанал до него.

— Прав сте — пошушна той на спътника си. — Там има някой.

— Кой ли е той?

— Не знам. Във всеки случай не е от нашите хора. Носи някаква наметка от маймунски кожи със съвсем същия цвят като стволите на дърветата и затова не е лесно да го различиш от лубахна.

— Защо стои там? Що не продължава?

— Може би е доловил откъм бивака някакъв шум, който го е накарал да бъде предпазлив. Несъмнено се кани тайно да се промъкне до там. Вероятно не е сам.

— К’во ще правим сега? Ще го застреляме ли?

— В никакъв случай.

— Но ако ни види, ще избяга и ще останем с празни ръце!

— Нека ни види, или по-скоро нека види не мен, а вас!

— Туй ще е навярно най-голямата възможна глупост.

— Не е. Това е военна хитрост. Речем ли сега да се промъкнем до него, той ще ни чуе, защото, както изглежда, тъкмо в този момент у него са се зародили подозрения. Тръгнете тихо и незабележимо наляво и след като го изпреварите, свърнете под прав ъгъл надясно, давайки си вид, че сте се насочил към бивака. При това положение той ще се озове между вас и мен. Ще направите така, че непременно да ви види, но се преструвайте, сякаш изобщо не го забелязвате. И когато минавате близо край него, той сигурно ще насочи цялото си внимание към вас и няма да ме усети, преди да съм го стиснал за гърлото.

— Хм-м, таз мисъл не е никак лоша. Само го дръжте по-здраво, та да не ви офейка!

— Не се безпокойте. Впрочем, щом го заловя, ще ви повикам. Бързо ще се притечете и двамата все ще успеем да се справим с един чернокож. А сега побързайте, преди да е продължил по-нататък!

Пфотенхауер безшумно се втурна в указаната посока.

Щом го изгуби от поглед, Шварц започна да наблюдава непознатия. Не след дълго чернокожият направи бързо движение, сякаш се стресна от някакъв подозрителен шум, и приклекна зад дървото, като предпазливо взе да наднича иззад него, защото беше забелязал Пфотенхауер. Подходящият момент за Шварц настъпи. Колкото можеше по-бързо той се запромъква от дърво на дърво, докато стигна на няколко крачки от ствола, зад който се беше притаил непознатият. От него не се виждаше абсолютно нищо, защото бе наметнал през глава дългата си дреха, за да се слее напълно с околните предмети. Тъкмо в този момент, сякаш изцяло потънал в мислите си, Пфотенхауер бавно премина край прикрилия се човек и то толкова наблизо, че Шварц можа добре да го види. Бащата на четирите очи имаше възможност още в същия миг да връхлети и сграбчи непознатия, но предпочете да изчака, докато той отново се изправи. Това стана съвсем скоро. Шварц направи два скока, стисна го за гърлото, събори го на земята и го притисна. Човекът успя да издаде вик, обърна глава към нападателя си и положи отчаяни усилия да се освободи.

Шварц за малко щеше да го изпусне в мига, когато зърна лицето му, защото дясната му половина заедно с целия нос липсваха. Всичко това, както и кръвясалите от напрежение очи, излъчващи голяма уплаха, му придаваше ужасяващ вид. Но този човек не беше негър. Тесните му устни и слънчевият загар на здравата половина от лицето му го доказваха. Беше гологлав, косата му бе изцяло обръсната, а темето му имаше същия тъмен загар като лицето. Трудно бе да се определи възрастта му, но можеше да се предположи, че никак не е млад. До него лежеше боздуган от много кораво дърво, чиято топка бе обкована с къси, яки шипове. Освен боздугана единственото оръжие, с което разполагаше, бе един нож, затъкнат под набедрената му престилка.

Викът, издаден от този човек, накара Пфотенхауер да се втурне към двамата. С негова помощ Шварц успя да върже ръцете на пленника на гърба.

До този момент никой не беше продумал нито дума. Сега обаче Шварц попита на арабски:

— Кой си ти и защо дебнеш наоколо?

Човекът огледа двамата с мрачен поглед и едва след това отговори на същия език:

— Ами вие кои сте и защо ме нападнахте?

— Защото един приятел ще дойде открито при нас, тъй че сме принудени да те смятаме за враг.

— Че къде е вашият лагер?

— Тук край Блатото на хипопотамите.

— От тази страна ли?

— Да.

— Тогава не сте ли от онези ловци на роби, които са се разположили да бивакуват точно на това място?

— Не сме. А сега отговаряй на моите въпроси! Кого или какво търсиш тук?

— Идвам да закупя животни и други неща.

— Аха, значи ти си човекът, когото фелдфебелът очакваше днес рано сутринта?

— Да.

— Защо се приближаваш толкова потайно?

— От предпазливост. Исках да се убедя дали фелдфебелът не ме е излъгал. Както научавам, ти го познаваш и все пак казваш, че не си от неговите хора. Как да го разбирам?

— Ние сме тръгнали на поход за отмъщение срещу ловците на роби и пленихме фелдфебела заедно с целия му отряд.

— Значи всичко каквото е имал е преминало във ваши ръце, а?