Читаем Керванът на робите полностью

— Съжалявам — каза старият фелдфебел, — че се е удавил. Но всъщност няма защо да ни е толкова жал за него. Такава е била волята на Аллах и това е било най-доброто. В този онбашия не бяхме съвсем сигурни. Той мразеше Абд ал Мот, ала бе твърде силно привързан към Абу ал Мот. Не можехме да се осланяме на него. Винаги съм подозирал, че ще избяга, за да ни предаде.

— Но той не може да рискува подобно нещо — подхвърли един друг.

— Защо не?

— Защото Абу ал Мот незабавно ще го разстреля за предателство.

— Само си въобразяваш! Той ще го помилва. От само себе си се разбира, че онбашията ще му представи цялата работа така, та върху него да не падне никаква вина, или пък тя да е съвсем незначителна. Но тогава тежко ни! Ако в резултат на подобна измяна попаднем в ръцете на Абу ал Мот, той ще измисли какви ли не мъчения, които ще трябва да изтърпим.

— Прав си. И затуй не бива повече да оставаме тук!

— О, на това място сме в пълна безопасност!

— Не ми се вярва. Ако господарят пристигне в серибата и я завари опустошена, ще отиде право при джурите и от тях ще научи всичко. После ще ни погне с нухрите, които се канеше да вербува и тогава сме загубени.

— Да, ако! Но поне засега той все още няма да дойде.

— Сигурен ли си?

— Напълно!

— Но нали стана дума, че можем да го очакваме всеки миг!

— Така е, признавам. Самият аз го казах, за да ви накарам да побързате, но знам, ще се върне по-късно.

— Той ли ти го съобщи?

— Не. Така предполагам. Я ми кажи, той знае ли за газуаха, предприет от Абд ал Мот в Омбула?

— Нито дума. Абд ал Мот организира този поход на своя глава.

— Дали е знаел кога ще се завърне неговият и наш господар?

— Сигурно!

— Нима се е решил да тръгне за Омбула във време, когато се очаква идването на господаря?

— Не е вероятно.

— Е, тогава ще ви кажа следното: щом Абд ал Мот все още не се е върнал от Омбула, не е възможно да очакваме и появяването на Абу ал Мот. Значи няма защо да се страхуваме от Бащата на смъртта и можем най-спокойно и безгрижно да останем тук и да изчакаме завръщането на газуаха.

— Дано само не ти излезе крива сметката! Много е въпросително дали асакерите на Абд ал Мот ще преминат на наша страна.

— Ще преминат, можете да разчитате на това. Познавам хората си.

— Да се надяваме! И аз мисля, че така ще стане, понеже никой от тях не обича Абд ал Мот. Вярно че после ни чакат големи трудности и мъки. Не забравяй, че газуахът ще доведе много роби и животни. Към тях се прибавят и стадата, които имаме ние. Това неимоверно много ще затрудни придвижването ни. Ако искаме да тръгнем на юг, ще напредваме страшно бавно и се опасявам, че Абу ал Мот и неговите нухри ще ни догонят.

— Смяташ ли, че не съм помислил за това? Но ако хората от газуаха преминат на наша страна, ще бъдем достатъчно силни да се справим с нухрите, макар да не знаем точния им брой. Сигурно Абу ал Мот ще доведе двеста или най-много триста души. А ние ще бъдем далеч над петстотин. Що се отнася до животните, то няма да е необходимо да ги мъкнем с нас.

— Как така? Искаш да кажеш, че няма да ги вземем с нас ли?

— Да, това искам да кажа.

— И какво ще стане с тях?

— Ще ги продадем.

— Трудна работа!

— О, не е. Само трябва да разбираш от занаята. Ще ги разменим срещу слонова кост.

— Аллах! Каква идея!

— Харесва ли ти?

— Великолепна е. Но не бива да се бавим. Няма да киснем тук още със седмици, я!

Фелдфебелът дръпна силно от лулата, издуха дима пред себе си поглади си брадата и самодоволно усмихнат, каза:

— Да ето че пак можете да видите какъв предводител имате сега! Нали снощи препуснах оттук и се върнах едва днес привечер.

Къде ли съм ходил?

— Нали ни каза!

— Не съм.

— Не отиде ли до Омбула, за да разузнаеш тайно какво е положението?

— И през ум не ми е минавало.

— Но нали преди малко ни разказа, че си стигнал почти до самото село!

— Направих го, за да ви изненадам утре сутринта. Я ми кажи къде могат да се намерят най-известните търговци на слонова кост?

— Естествено при негрите дор.

— И колко път има до тях?

— От тук на кон ще стигнеш почти за един цял ден.

— Е, при тях бях.

— Наистина ли? Заради слоновата кост?

— Да.

— Много добре, много добре!

Към този възглас се присъединиха и всички останали. За тях бе добре дошло да се отърват от животните, които само щяха да им пречат, разменяйки ги срещу слонова кост, от чиято продажба можеха да имат голяма печалба.

— Видях техните ями — продължи фелдфебелът. — Те с години-събират бивните и ги крият в ями, докато им се предложи случай да ги разменят срещу добитък. Тези ями се пазят в тайна, за да не обере някой съкровищата им, но щом чуха желанието ми, те отвориха една от тях и ми показаха съдържанието й. Казвам ви, че останах съвсем слисан. А цената, която поискаха, е толкова нищожна, че ще направим сделка каквато Абу ал Мот още не е правил.

— Ти спазари ли се вече с тях?

— Казах им колко животни могат да получат от нас и утре те ще дойдат да сключим сделката. Ще докарат много товари слонова кост.

— Значи утре? По кое време?

— Казах им, че бързаме. Затова ще тръгнат още днес, ще пътуват цяла нощ и призори ще са тук.

— Това е…

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука