Керванът на робите

— Бързо ми кажете кога стана това и на какво разстояние оттук?

— Беше ни необходим един час да стигнем до тази сериба и както преценявам, при бързината на вашето дахабийе ще ви трябват около четири часа, за да се озовете на мястото на срещата ни.

— Значи толкова сме близо до него! Ако през нощта хвърли котва, както направихме ние, до утре вечер ще мога да го догоня.

— Никак няма да е трудно. Провизиите им са се свършили, тъй че Абу ал Мот ще е принуден да ловува и да лови риба, за да не гладуват неговите нухри. А това ще забави пътуването му.

— Знаете също, че хранителните му припаси са се свършили?

— Да. Ловецът на слонове ми каза.

— Кой е той?

— Ами това е… е, виждам че трябва да изплюя камъчето. Досега не ви казах нищо, за да мога първо да ви опозная и да видя, дали действително сте човекът, описан ми от вашия брат. Сега вече ще ви разправя всичко.

Лесно може да си представи човек с какъв жив интерес Шварц посрещна разказа на Сивия. Щом орнитологът свърши, той скочи на крака, възбудено закрачи нагоре-надолу из каютата и възкликна:

— Кой би могъл да предположи! Серибата опожарена, хората се разбунтували, а брат ми поел към Омбула! Това е много дръзко от негова страна. Не е трябвало да се захваща!

— И да остави клетите беланди да бъдат избити или отвлечени в робство, така ли?

— Да, наистина. Прав сте. На негово място и аз бих постъпил по същия начин. Но всяко нещо по реда си. Къде са двамата беланди Лобо и Толо?

— Още са в лодката. Не можеше да ги отведем горе в серибата, преди да се бях убедил дали на самия мен ще ми хареса там. Наредих на Сина на тайната да се погрижи за тях. Когато седях в лодката заедно с Бащата на единайсетте косъма, Толо спеше, — изобщо той все спи, а Лобо безмълвно бдеше над него.

— Не бива да остават там. Ще наредя да ги доведат на дахабийето.

Той излезе, да даде съответната заповед. Докато вършеше това, немецът видя Сина на тайната и Сина на верността. Първият се беше спуснал от серибата, да поздрави най-близкия си приятел. Шварц ги заведе и двамата в каютата, за да вземат участие в съвещанието, което трябваше да проведат.

То се проточи почти до полунощ, а после легнаха да спят. При изгрев слънце бяха събудени от силните гласове на войниците, които казваха утринната си молитва. Шварц и Пфотенхауер станаха от леглата си. Бяха решили да отидат до серибата, за да накарат коменданта да им даде едно поделение от хората си.

По време на цялото пътуване словакът се беше опитвал да създаде впечатлението, че е крайно необходим на Шварц. Проявяваше ревност към другите и с голямо неудоволствие виждаше, че на чернокожите прислужници им се налагаше по-често да се навъртат около учения. Веднага щом по разнеслите се зад тънката каютна стена шумове разбра, че Шварц се е събудил, Бащата на единайсетте косъма почука на вратата, влезе и без да удостои Сивия дори с поглед, доложи на немски:

— Пак съм тук посещение от сериба, тукашната. Искат разговарят с господин доктора, учения.

— Кой е дошъл? — осведоми се Шварц.

— Хасаб Мурат, господар на сериба. Дошли са още когато бил нощ, тъмната.

— И досега стои и чака?

— Да. Той не искал отиде си, докато не говорят с ефенди, високоблагородния.

— Покани го да влезе и се погрижи за кафе и чибуци!

Хасаб Мурат беше доста закръглен египтянин, който по-скоро приличаше на добродушен търговец на килими, отколкото ни ловец на роби. Той се поклони почти до земята и зачака да го заговорят. Шварц му направи знак да седне и запази изпълнено с достойнство мълчание, докато сервираха кафето и донесоха лулите. Едва когато изпразниха чашките и дръпнаха веднъж-дваж от мундщуците, направени от морска пяна, немецът поде:

— Чух, че ти си господарят на Мадунга. Пожелал си да разговаряш с мен. Готов съм да слушам думите ти.

Собственикът на серибата, който беше своевременно пресрещнат от пратеника на своя лейтенант, се замисли за няколко секунди как би трябвало да започне след това толкова резервирано приветствие и после отговори:

— През нощта се завърнах от пътуването си и научих за твоето присъствие. Незабавно дойдох на борда на дахабийето, за да ти поднеса моите почитания.

— Нямам никакво право да претендирам за тях, защото си по-възрастен от мен.

— Посланикът на правителството е винаги на по-почетна възраст и от най-стария човек.

— Лъжеш се. Не съм онзи, за когото ме вземаш.

По лицето на египтянина се плъзна смирена, но и лукава усмивка. Той хвърли наоколо многозначителен поглед, с който съвсем ясно искаше да каже: „Мен не можеш да ме измамиш. Много добре знам как стоят нещата!“ После отговори:

— Само Аллах може да отвори устата на човека, но аз уважавам мълчаливостта ти. Докога ще останеш тук, на моя мишрах?

— Докато свърша разговора си с теб. Ти все още търгуваш с роби, нали?

— Ефенди! — изплашено възкликна човекът. — От известно време законът забранява тази търговия, а аз съм покорен поданик на държавата.

— Можеш ли да го докажеш?

— Поискай ми доказателства и стига да е по силите ми, незабавно ще ти ги дам.

— Тогава ми кажи искрено дали Абу ал Мот все още предприема походи за лов на роби.