Читаем Юлиан полностью

— Разбира се — каза Флоренций, — ще ти са необходими няколко седмици, за да въоръжиш войниците, да събереш храна, да…

— Едно добро има — прекъсна го Марцел, — няма да се грижиш за обсадни машини. Дори ако германците завземат града, преди да стигнеш там, те няма да се настанят в него. Те никога не влизат в градовете.

— Ами Колония Агрипина и Аргенторатум?

— Те са разрушени — рече Марцел почти така зарадван, сякаш лично бе участвувал в разрушаването им. — Но не са завзети. Германците се плашат от градове. Дори една нощ не преспиват в град.

— Те имат обичай — поде Флоренций — да завземат околностите и да подлагат на глад жителите. Когато накрая градът се предаде, те го опожаряват и продължават похода си.

— Колко войска ще ми се даде?

— Още не можем да ти кажем с положителност. Има други… непредвидени случаи. — Флоренций прехвърляше кесията със злато от една ръка в друга. — Но след няколко седмици ще знаем и тогава цезарят ще може да започне първата си… галска война.

Това беше наистина груба подигравка, но вече се бях научил да не показвам, когато съм засегнат.

— Тогава вземете нужните мерки, префекте — рекох с възможно най-царствен вид и напуснах двореца, придружен от Салуст.

Докато вървяхме по улиците на града на път за вилата ми, дори споменът за презрителното държане на Флоренций не бе в състояние да помрачи радостта, с която ме изпълваше мисълта за предстоящия поход.

— Само един успешен поход, и Констанций ще ми даде цялата армия.

— Може би.

Салуст вървеше замислен. Прекосихме площада, където селяните от околността бяха докарали с коли първите плодове и зеленчуци на сезона. На почетно разстояние ме следваха двама души от охраната. Макар да бях цезар, гражданите бяха вече съвсем свикнали да ме виждат да скитам сам по улиците и докато по-рано ми се покланяха с уплашен вид, сега ме поздравяваха като съсед — разбира се, пак почтително.

— Само че… — рече Салуст и не се доизказа.

— Само че ако победата ми е твърде голяма, Констанций ще се погрижи никога вече да не разполагам с войски.

— Точно така.

— Трябва да рискувам — рекох аз, като свих рамене. — Освен това, като свърши работата си на Дунава, Констанций ще трябва да се справя с персийците. Тогава, ще не ще, пак на мен трябва да разчита. Друг няма. Ако успея да задържа Галия, той ще трябва да ме остави начело на войската.

— Ами ако не тръгне срещу персийците? Ако се опълчи срещу теб?

— Ами ако ме прегази тази кола? — При тези думи и двамата отскочихме встрани от пътя, защото една волска кола изтрополя край нас, а коларят високо взе да ругае и колата, и нас, и боговете, заради които бе закъснял за пазара. — Всичко ще се нареди, Салусте — му рекох, като доближихме вилата. — Видях поличби.

Салуст повярва на думите ми, защото знаеше, че съм под особеното покровителство на Хермес, който е умът на вселената.

<p>XI</p>

На 22 юни напуснах Виенна начело на дванадесетхилядна войска: тежка конница, пехота и стрелци, въоръжени с арбалети. Целият град бе излязъл да ни изпрати. Лицето на Флоренций излъчваше ирония, а Марцел с голямо усилие се сдържаше да не се разсмее. Несъмнено и двамата си мислеха, че ме виждат за последен път. Елена се сбогува с мен със стоическо достойнство. Тя беше римска матрона до мозъка костите, напълно готова да посрещне трупа ми, положен върху щит.

Денят беше слънчев. От дясната ми страна яздеше Салуст, а от лявата — Орибазий. Точно пред мен един знаменосец носеше отвратително реалистичното изображение на Констанций, с корона на глава и наметнат с императорския плащ. Моят братовчед недавна ми бе пратил образа си с дълъг поменик обяснения при какви случаи и как да го използувам. Той също така ми напомняше, че съм изпратен в Галия не като владетел, а като представител на императора, с главна задача да показвам на народа неговия образ. Въпреки това дребно унижение, когато тръгнахме на път, аз бях в отлично настроение.

Пристигнахме пред Августодунум на 26 юни. Още същия ден разбих германците и освободих града. Бележка за секретаря: На това място да се вмъкне съответната глава от книгата ми „Галските войни“. Онази част, която описва похода от Августодунум през Аутисиодурум21 и Трикацес22 до Реми23, където прекарах целия месец август.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 великих интриг
100 великих интриг

Нередко политические интриги становятся главными двигателями истории. Заговоры, покушения, провокации, аресты, казни, бунты и военные перевороты – все эти события могут составлять только часть одной, хитро спланированной, интриги, начинавшейся с короткой записки, вовремя произнесенной фразы или многозначительного молчания во время важной беседы царствующих особ и закончившейся грандиозным сломом целой эпохи.Суд над Сократом, заговор Катилины, Цезарь и Клеопатра, интриги Мессалины, мрачная слава Старца Горы, заговор Пацци, Варфоломеевская ночь, убийство Валленштейна, таинственная смерть Людвига Баварского, загадки Нюрнбергского процесса… Об этом и многом другом рассказывает очередная книга серии.

Виктор Николаевич Еремин

Биографии и Мемуары / История / Энциклопедии / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
1917 год. Распад
1917 год. Распад

Фундаментальный труд российского историка О. Р. Айрапетова об участии Российской империи в Первой мировой войне является попыткой объединить анализ внешней, военной, внутренней и экономической политики Российской империи в 1914–1917 годов (до Февральской революции 1917 г.) с учетом предвоенного периода, особенности которого предопределили развитие и формы внешне– и внутриполитических конфликтов в погибшей в 1917 году стране.В четвертом, заключительном томе "1917. Распад" повествуется о взаимосвязи военных и революционных событий в России начала XX века, анализируются результаты свержения монархии и прихода к власти большевиков, повлиявшие на исход и последствия войны.

Олег Рудольфович Айрапетов

Военная документалистика и аналитика / История / Военная документалистика / Образование и наука / Документальное