Юлиан

— Ти ще ни ръководиш във всяко отношение — отговори той уклончиво. Ясно беше, че нямаше намерение да ми отстъпи управлението на провинцията. Но това беше началото, първият пробив в стената. От мене зависеше как ще се възползувам от промяната, за да подобря положението си.

Когато Флоренций си отиде, пратих да повикат военния ми съветник Салуст. Той бе назначен за мой съветник още при пристигането ми в Галия и завинаги ще се чувствувам задължен на Констанций, загдето ни събра двамата. Той е едновременно римски пълководец и гръцки философ. Какво по-похвално мога да кажа за него от това? Салуст наближаваше петдесетте, когато се запознахме. Той е висок на ръст, приказва бавно, ала мисълта му тече бързо; произлиза от старо римско семейство и както повечето римляни аристократи, е останал непоколебимо верен на истинските богове. Близък приятел на видни елинисти като Симах и Претекстат, преди известно време той публикува една класическа защита на нашата религия, озаглавена „За боговете и света“. Както Максим ми е съветник по тайнствата и Либаний ми служи за образец на литературен стил, така Салуст остава за мен идеал на истински човек.

Салуст се зарадва на тази новина не по-малко от мен. Разучихме заедно картата на Галия и решихме, че най-добрият ход ще бъде да ударим направо към Аргенторатум19. Този голям град не само господствува над значителна част от реката Рейн, но и Хнодомар го и използуваше за база на своите походи. Възвърнем ли си го, това значително би засилило положението ни и би отслабило врага.

— От това трябва да извлечем поука — каза Салуст внезапно.

— От кое?

— Защо германците са в Галия?

— За плячка. Желаят повече територия. Защо варварските племена постоянно се движат от място на място?

— Те са в Галия, защото Констанций ги повика да му помогнат срещу Магненций. Помогнаха му. А след това останаха в Галия.

Добре бе схванал същината на въпроса. Човек никога не трябва да търси помощ от варвари — може да ги използува като наемници, може да ги подкупва, ако няма друг начин да се запази мирът, но никога не бива да допуша варварско племе да навлиза в римска територия, защото в края на краищата те ще се опитат да заграбят за себе си тези земи. Дори в момента, когато ние със Салуст разговаряхме, Констанций се намираше на Дунава и воюваше с две въстанали племена, на които някога бе разрешил да се заселят там.

Сетне Салуст ми каза, че имало сигурни доказателства за тайните преговори, които Флоренций водел с някои германски вождове. На някои плащал скришом, за да останат, където са; други пък плащали на него, за да ги остави на мира в новите им владения. Двамата със Салуст внимателно подготвихме бъдещите си обвинения против Флоренций.

През май Салуст и аз предложихме на Флоренций и на неговия военачалник Марцел плана си да потеглим направо срещу Аргенторатум. Веднага го отхвърлиха. Почнахме да спорим. Молихме. Обещахме им победа. Но не щяха и да чуят.

— Още не сме готови да хвърлим армията в решително сражение. Моментът не е удобен — каза Марцел. И тъй като той беше главнокомандуващ на провинцията, бях принуден да се подчиня.

— Кога — попитах аз, оглеждайки заседателната зала (бяхме в двореца на префекта), — кога ще можем да изпълним заповедта на императора и да изгоним германците от Галия?

Флоренций беше любезен. Макар все още да се държеше снизходително към мен, беше по-предпазлив отпреди. Очевидно аз нямаше да бъда победен без старателни усилия от негова страна.

— Ще разрешите ли да предложа на цезаря едно средно решение? — попита Флоренций, като подмяташе в ръка фино изработена кесия от еленова кожа, пълна със злато, неговия бог. — Нямаме достатъчно войска за действия от голям мащаб. Докато императорът не прати подкрепления — а малко вероятно е да стори това тази година, тъй като вече се е обвързал на Дунава, — трябва да се ограничим с това да задържим каквото имаме и да си възвърнем каквото можем, без да се излагаме на големи опасности.

Флоренций плесна с ръце и един секретар, който клечеше край стената, скочи на крака. Флоренций се държеше съвсем като император, но в края на краищата преторианските префекти са важни хора. По това време Флоренций управляваше западната част на провинция Африка, Испания, Галия и Британия. Секретарят разтвори пред него карта на Галия.

Флоренций посочи един град на име Августодунум20, точно на север от Виенна.

— Получихме известие, че градът е обсаден. — За малко не попитах защо досега не ми е съобщено, но замълчах. — Но ако цезарят желае, той би могъл заедно с военачалника Салуст — Флоренций се усмихна с лека подигравка на Салуст, чието лице не промени израза си на учтиво внимание, — би могъл да принуди германците да вдигнат обсадата на Августодунум. Това е стар град. Стените някога са били непревзимаеми, но сега са доста порутени, както за съжаление почти всички наши укрепления. Гарнизонът е твърде малък, но гражданите са храбри.

Бързо му казах, че нищо не би ме зарадвало повече и че веднага ще тръгна да подпомогна Августодунум.