Юлиан

Никога не съм присъствувал на по-коварна сцена. Гал нарочно насъска народа срещу собствения си управител. След това потегли начело на легионите, като ни остави на побеснялата тълпа. Подобно на останалите сенатори и аз побягнах. За щастие никой не пострада освен Теофил, когото тълпата разкъса на парчета. Този ден Гал изгуби подкрепата и на малцината сенатори, които бяха негови поддръжници.

Когато вестта за случилото се с Теофил достигна до Констанций, той най-сетне разбра, че Гал трябва да бъде махнат. Но по-лесно е да направиш някого цезар, отколкото да го свалиш. Констанций знаеше, че ако потегли срещу Гал, ще започне гражданска война. Затова той постъпи предпазливо. Най-напред нареди на войската на Гал да го срещне в Западна Мизия, откъдето щял да тръгне на поход отвъд Дунава. „Войски, които бездействуват — писал той в дипломатичното си писмо до Гал, — са склонни към бунтове.“ И така Гал остана само със собствената си стража и една малка част легионери. След това Констанций наредил на префекта Домициан, доскоро управител на държавната хазна и финансист, да замине за Сирия, все едно, че прави обичайната си обиколка на провинциите. В Антиохия Домициан трябваше да убеди Гал да се подчини на императорската заповед и да отиде в Медиоланум „за съвещание“. За съжаление Домициан беше суетен, надменен и се смяташе за най-умния човек в двора. Не зная защо, но това сякаш е обща черта на всички управители на хазната.

Домициан пристигна в Антиохия, когато Гал вече се беше върнал от едномесечния си поход по персийската граница. Но вместо да се яви най-напред в двореца, както изисква протоколът, Домициан отседнал в дома на претора, командуващ войските, като съобщил, че е много болен, за да се яви в двореца. Там той прекара няколко седмици, опитвайки се да направи заговор срещу Гал, като в същото време непрекъснато пращал на Констанций преувеличени доклади за деянията на цезаря. Накрая Гал заповядал на Домициан да се представи пред консисторията. Последният сторил това и с безподобна дързост заявил на Гал, че ако незабавно не се подчини на императорската заповед и не тръгне за Медиоланум, „лично аз ще наредя да се спре продоволствието на Антиохия“. След това напуснал двореца и се върнал в преторията, където смятал, че е в безопасност.

Аз не присъствувах на тази историческа среща, но хора, които са присъствували, ми разказаха, че било страхотно сблъскване и че за пръв път всички подкрепили оскърбения цезар.

Гал веднага отвърнал на обидата. Наредил да арестуват Домициан, като го обвинил в „обида на цезаря“. И за да придаде законност на заповедта си, изпратил правния си съветник, квестора Монций, да даде указания на войската как да действува. Монций беше възрастен човек, който педантично държеше да се спазва редът на процедиране. Той открито казал на Гал, че цезарят няма власт над префект, който пътува по поръчение на императора. Гал пренебрегнал този съвет.

Тогава Монций се явил пред строените войници и им казал, че това, което Гал възнамерява да направи, е не само незаконно, но и изключително опасно и че който войник се подчини на заповедта на цезаря, извършва предателство.

— В случай че се решите да арестувате императорския префект, съветвам ви първо да съборите статуите на императора, та поне открито да обявите бунта.

Войските били доста смутени и объркани. Но не за дълго. Когато Гал научил за речта на Монций, той изтичал на мястото, където били събрани войниците, и им говорил, както само той умееше да говори.

— Животът ми е в опасност. И вие сте в опасност. Всички сме застрашени от тези, които се готвят да заграбят властта. Някои от тях се намират в самата консистория. — И се нахвърлил върху храбрия Монций. — Да, дори квесторът Монций е замесен в този заговор. Той заговорничи не само против мене, той заговорничи против Констанций. Той ви заявява, че не може да задържите под стража един дързък префект, защото пътувал по работа на императора. Но аз имам право да накажа всекиго в Изтока. Бих нарушил клетвата си за вярност към Констанций, ако не поддържам ред в Антиохия… — И тъй нататък в този дух.

Още преди Гал да завърши речта си, войската минала на негова страна. Убили Монций в присъствието на цезаря. След това войниците отишли в преторията. Никой не се опитал да ги спре. Намерили Домициан в стаята на претора, на втория етаж, и хвърлили нещастния префект надолу по стълбите (те са много стръмни, аз самият веднъж, като се качвах по тях, си навехнах крака). След това влачили двата трупа из улиците на Антиохия.

Сега вече Гал се изплаши много. Въпреки че имаше достатъчно войска да държи Антиохия, той не можеше да окаже съпротива на Констанций, а беше съвсем ясно, че скоро между двамата ще избухне открита война. И все пак Гал продължаваше да се преструва, че изпълнява нареждания на Констанций, като обяви военно положение, и арестуваше всички, които подозираше, че заговорничат срещу него. Оказа се, че са заподозрени половината сенатори. През тези размирни времена аз се оттеглих в Дафне.