Юлиан

Погледнах го внимателно, защото досега Юлиан винаги говореше само за близкото бъдеще. Колкото и добре да го познавахме, никой от нас не знаеше докъде се простират неговите амбиции или какви бяха неговите далечни планове.

Както лежеше по гръб и подръпваше златисторусата си младежка брада, която блестеше като лисича кожа на яркото слънце, той отговори, като добре премерваше думите си:

— След една година ще съм стъпил здраво в Галия и Италия. — Най-сетне всичко стана ясно. Решението да премине Алпите означаваше война.

— Нямам друг избор — продължи той. — Ако остана тук и не предприема нещо, той ще ми вземе главата. — Той посочи книжата на масата. — В един доклад съобщават, че преговаря със скитите да нахлуят в Галия. Типично за него, разбира се. Готов е още веднъж да превърне Галия в пепелище, наново да я напълни с варвари и никога да не я освободи само и само да ме смаже. — Юлиан се изправи. — Напролет, приятели мои, ще потеглим срещу Констанций.

След всичко това единственото, което ми дойде на ум да кажа, бе:

— Войската му е десетократно по-голяма от твоята. Той владее Италия, Африка, Илирикум, Азия…

— Зная. — Юлиан беше необичайно спокоен. При друг случай такъв разговор би го накарал да скочи на крака, да размахва ръце, очите му щяха да светнат и думите му щяха да се изсипят една през друга от възбуждение. Струва ми се, че необикновената му сериозност ми направи по-голямо впечатление, отколкото това, което каза. — Но ако се движим бързо и набираме сили по пътя си, мога да завладея цяла Европа в три месеца.

— В такъв случай пред Константинопол ще срещнеш най-голямата войска на земята — рече Орибазий. Той изглеждаше унил.

— Вярвам в победата си. Така или иначе по-добре да загина начело на войските, отколкото да загина тук и да остана в историята като четвъртия узурпатор, сразен от Констанций. При това борбата е между галилеяните и истинските богове и ние ще победим, защото аз съм избран да победя. — Той изрече тези думи така спокойно, толкова различно от обикновения си разпален начин на говорене, че ние нямахме какво да кажем; все едно да кажеш на тихия пролетен дъжд да спре.

След това пак стана такъв, какъвто го познавахме.

— Е, нашият Приск ни изоставя. Тъкмо сега, когато се очертават фронтовете, той се оттегля в Атина.

— Малодушието е най-характерната ми черта — отвърнах аз.

— Особено пред жена му — добави Орибазий лукаво. — Приск жадува за мощните прегръдки на Хипия…

— И за децата си, които са вече на възраст да ме затрудняват не само по философски, но и по финансови въпроси.

— Ще ти трябват пари, нали?

Дори когато беше съвсем зле парично (по това време той не можеше да посрещне разноските на своя двор), Юлиан беше винаги щедър към приятелите си. Максим натрупа значително състояние от него… и всъщност Максим беше една от причините, поради които напусках Галия. Говореше се, че приел поканата на Юлиан да дойде при него през пролетта. Не бих могъл да понасям присъствието му.

Казах на Юлиан, че имам достатъчно пари. Той ми даде личната си тесера36, с която можех да пътувам където искам в западните провинции. Сбогувахме се най-сърдечно. Изглеждаше напълно спокоен и уверен в победата си. Всъщност, както личи от съчинението му, той е бил тогава в голяма тревога, макар че, съдейки по държането му, човек никога не би отгатнал душевното му състояние; и това доказва, че нашият Юлиан е бил вече възмъжал. Той за първи път мълча.

Същия следобед Юлиан и Орибазий ме изпратиха до колата за Виенна, която тръгваше от вратите на двореца. Когато се качвах в колата, както винаги пълна с владици и тайни агенти, Юлиан пошепна на ухото ми:

— Ще се срещнем в Константинопол. — Това бе последната ми среща с него преди, за голяма моя изненада, отново да се видим в Константинопол. Мислех, че наесен той няма да бъде между живите.

Юлиан Август

Би трябвало да обобщя всичко, което извърших по време на четирите години, когато бях цезар. Три пъти преминавах Рейн. Освободих хиляда души пленници на отвъдния бряг. В две сражения и една обсада плених десет хиляди души — мъже в разцвета на годините си. Изпратих на Констанций четири набора отлични пехотинци, три други набора пеши войници (не толкова добри) и два отряда кавалерия. Освободих всички селища, завладени или обсадени от варварите, общо около петдесет града. Към края на лятото, след като подсилих нашите крепости чак до Августа Рауракорум, аз се отправих за Виенна през Везонцио. Това лято прекарах всичко на всичко три месеца в походи.