Юлиан

Но една вечер не изтраях повече на студа. Бях се зачел до късно — спомням си, четях поезия. Повиках секретаря си и заръчах да донесат мангал с разгорени въглища. Донесоха го. Продължих да чета. Унесен от плискането на водата под прозорците ми, аз изпадах все повече и повече в сънливо състояние и накрая съм припаднал. Димът на въглените, съчетан с изпаренията от стените, почти ме задушил.

За щастие един войник от стражата, като видял димът да излиза изпод вратата, се втурнал вътре и ме извлякъл в коридора, където най-после съм дошъл в съзнание. След това повръщах с часове. Орибазий каза, че ако съм останал още няколко минути в тази стая, сигурно съм щял да умра. И така спартанските ми навици ми спасиха живота; макар че някои хора, разбира се, биха казали, че това се дължи на моята стиснатост! Колкото и да е странно, но като си спомням пак за онази нощ, не мога да не си помисля каква приятна смърт щеше да бъде. Четеш Пиндар, в следващия миг те обзема приятна дрямка и това е краят. Всеки ден се моля на Хелиос, когато дойде часът ми, смъртта да бъде така бърза и безболезнена, както приближаването й нея нощ.

Бях зает по цял ден. Раздавах правосъдие или както се изразяват някои, просто прилагах законите, тъй като истинското правосъдие не може да бъде дело на човек. Всеки ден разисквах с различни чиновници от провинцията върху административни въпроси и всеки месец лично изплащах заплатите на висшите чиновници. Това е стар обичай, чийто произход отдавна се каня да проуча. Допускам, че може да се проследи до времето на ранната република. Между хората, на които лично плащах заплати, бяха и тайните агенти. Макар и да ми бяха противни — знаех, че главното им занимание в Лутеция беше да ме следят и да докладват в Медиоланум, — обикновено прикривах своята неприязън. Освен при един случай.

Седях пред една маса, покрита с кожи. Пред мен имаше различни купчинки злато. Когато дойде ред да дам заплатата на главния агент Гауденций, той протегна ръка и сам си взе златото, без да чака да му го подам. Дори колегите му се сепнаха от този груб жест.

— Ето, сами виждате — казах аз, — агентите не приемат, а грабят. — Често цитираха тези мои думи.

Вечерите прекарвах първо в работа, после дремвах малко и късно вечерта — това бе най-приятното време — разговарях с приятели за философия и литература. Всички се чудеха как мога толкова бързо да заспивам и да се събуждам точно когато поискам. Сам не зная как става това, но винаги съм могъл да го правя. Кажа ли си, че искам да се събудя през първия час на нощта, непременно ще се събудя на минутата. Смятам, че дължа тази способност на Хермес. Но Орибазий смята, че се дължи на някаква особеност на мозъка ми, и затова иска да го разгледа, когато умра!

Салуст имаше забележителни исторически познания; той ме запозна в подробности както с историята на Рим, така и с историята на чужди страни. Особено подробно изучавахме епохата на Диоклециан, защото именно той обнови империята през миналия век и неговите реформи са в сила и днес.

Често спорехме по неговия декрет, който забранява човек да променя занятието си и задължава децата му, когато пораснат, да упражняват същото занятие: синът на земеделеца трябва да си остане земеделец, синът на кърпача — кърпач; за тези, които променят съсловието си, предвижда тежко наказание. Салуст беше съгласен с Диоклециан, че този закон е необходим за укрепването на обществото. В далечното минало хората се местели от град на град, като живеели от подаяния или чрез престъпления. Вследствие на това производството на стоки било недостатъчно. Диоклециан не само укрепил производството, но дори направил опит да установи цените на храните и на някои основни стоки. За жалост този му опит бил несполучлив. Преди няколко месеца и аз самият се опитах да определя цената на житото в Антиохия и макар да не успях, смятам, че след време ще мога да прокарам подобна мярка.