Читаем Истински пари полностью

Той направи пауза, за да остави Непреклон да осмисли думите му. Все пак касиерът беше разумен. Нямаше нужда да го притиска, когато и едно кимване щеше да свърши същата работа.

— Може би ще измислите някакъв начин да го отстраните без много шум и кръвопролитие? Трябва да може да се направи все нещо — настоя Козмо. — Никой не се пръква от нищото, но ето че за неговото минало се знае дори по-малко, отколкото за вашето, да речем.

Още един малък намек. Окото на Непреклон потрепна.

— Но Г-н Каприз ще си остане председател — измънка той, докато дъждът продължаваше да бие по стъклото.

— О, да. Но съм сигурен, че новият му собственик ще съумее да интерпретира неговото джафкане като желание да се води далеч по-традиционна политика на управление.

— Разбирам.

— А сега е време да тръгвам — Козмо се изправи. — Сигурен съм, че сте много…

Той огледа голата стая, която не съдържаше никакъв признак на реално човешко присъствие — нито снимки, нито книги, нито обичайните ежедневни дреболии — и заключи:

— … зает?

— Скоро ще си лягам — осведоми го г-н Непреклон.

— Кажете, г-н Непреклон, колко ви плащаме? — попита Козмо като оглеждаше гардероба.

— Четиридесет и един долара на месец, сър — отговори Непреклон.

— Но пък позицията ви е гарантирана, нали така.

— Досега и аз така мислех, сър.

— Просто се чудех, защо сте решил да живеете така?

— Харесва ми еднообразието, сър. То не изисква нищо от мен.

— Е, аз да тръгвам — каза Козмо, малко по-припряно, отколкото бе учтиво. — Сигурен съм, че ще съумеете да ни помогнете, г-н Непреклон. Винаги сте ни бил толкова полезен. Би било срамота, ако този път се провалите.

Непреклон беше забил поглед в пода и се тресеше.

— Говоря от името на всички, като ви казвам, че ние ви считаме част от семейството — продължи Козмо. После обмисли последното изречение в светлината на обичайните топли отношения между членовете на семейство Охол и допълни: — Но в положителен смисъл.

<p>Глава 6</p>Бягство от затвора — Изгледи за сандвич с бъбреци — Почукването на бръснар-хирурга — Самоубийство чрез боя, защо не се препоръчва — Ангели на една ръка разстояние — Игор пазарува — Използване на дубльори при обесване, наблюдения по въпроса — Места, подходящи за полагане на глава — Влаго очаква слънчевото сияние — Игри с мозъка ви — „Ще ни трябват по-едри банкноти“ — Забавни кореноплоди — Изкусителната сила на клипборда — Невъзможният шкаф

На покрива на Мрънкалника, най-старият затвор в града, Влаго беше повече от влажен. Беше достигнал такава степен на подгизване, че би трябвало да приближава сухотата откъм другия край.

Внимателно той смъкна и последната горяща лампа от малката семафорна кула, поставена на равния покрив, и плисна маслото й в нощния мрак. Лампите бездруго се бяха оказали само на половина пълни. Цяло чудо беше, че някой изобщо си е направил труда да ги пали в подобна нощ.

Той се върна опипом до ръба на покрива, където беше закачена куката му. Дръпна я и я прекара около масивния зъбер, а после почна да я спуска надолу, като отпускаше въжето докато куката достигна земята, невидима под него. След като въжето се оказа преметнато през големия каменен блок, а двата му края опираха в земята, Влаго внимателно се спусна, уловил двата ката въже. Когато стигна долу, дръпна въжето след себе си. Натика куката и въжето между някакви камънаци в една странична уличка. Най-вероятно някой щеше да ги задигне до около час.

Дотук добре. А сега, останалото…

Бронята, която беше отмъкнал от съблекалнята на стражниците в банката, му пасваше като ръкавица. Той обаче щеше да е много по-щастлив, ако му беше паснала като нагръдник и шлем. Всъщност бронята едва ли изглеждаше по-добре и когато я носеше собственикът й, който в момента напето обхождаше коридорите, облечен в отличителната, лъскава, но напълно безполезна броня на банката. Беше всеизвестно, че подходът на стражата към униформите е „един-размер-не-пасва-почти-на-никого“, а също и че командир Ваймс одобрява само онази броня, която изглежда сякаш са я тъпкали тролове. Той обичаше от пръв поглед да е ясно, че бронята е била ползвана по предназначение. Влаго поспря за момент, да си поеме дъх, а после заобиколи до голямата черна врата и дръпна звънеца. Разнесе се тракане и дрънчене. Нямаше да му отворят веднага. Не и в такава нощ.

Чувстваше се незащитен и открит като гол охлюв. Надяваше се, че е успял да обмисли ситуацията от всеки ъгъл, но ъглите бяха — как им викаха, той беше посещавал някаква лекция по въпроса… а, да. Ъглите бяха съставни. Всеки ъгъл беше пълен с по-дребни ъгли. Нямаше как да ги покриеш всички. Например стражникът в банката можеше да бъде повикан внезапно на редовната си служба и да открие, че бронята му липсва или някой можеше да е видял Влаго да я взема; можеше да са преместили Дженкинс на друго място… Да става каквото ще. Когато времето те притиска, не ти остава нищо друго освен да завъртиш колелото и да се приготвиш да си плюеш на петите, ако се наложи.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме