Истински пари

— Моето име е Хари Краля. Не ви трябва друга гаранция — името ми струва поне сто хиляди по тоя край. Хари Краля. Всеки ме знае. Плащам си дълговете, събирам си вересиите, дума да няма, тъй правя. Богатството ми се крепи на десницата ми. Хари Краля.

Той тупна огромните си ръце разперени на масата. С изключение на кутрето на лявата ръка, което липсваше, на всички останали пръсти имаше по един масивен пръстен и на всеки пръстен беше гравирана по една буква. Ако тези юмруци се зададяха към лицето на човек на някоя задна уличка, да речем понеже той си е присвоил нещо неправомерно, последната гледка пред очите му щеше да бъде името Х*А*Р*И*К*Р*А*Л*Я. Струваше си човек да държи този факт на челно място в мозъка си, ако държеше да си запази челния дял от мозъка.

Влаго погледна посетителя в очите.

— Ще ни трябва нещо по-солидно — изръмжа Непреклон, някъде над Влаго.

Хари Краля не му обърна внимание.

— Мани го тоя маймуняк, мисля да си говоря само с латернаджията.

— Г-н Непреклон, имате ли нещо против да ни оставите за няколко минути? — попита Влаго ведро. — Г-н Крал, може би и вашите… сътрудници биха го придружили?

Хари Краля кимна почти незабележимо.

— Г-н Мустак, аз наистина…

— Моля ви, г-н Непреклон.

Главният касиер изсумтя, но излезе след биячите. Младежът с куфарчето също се накани да стане, но Хари му махна да си стои на мястото.

— Добре ще направите да държите тоя Непреклон под око — каза Хари. — Нещо смахнат ми се вижда.

— Необичаен може би, но не ми се вярва да му допадне да го наричат смахнат — каза Влаго. — Та защо са му нужни на Хари Краля пари, г-н Крал? Всеки знае, че сте фрашкан. Да не би бизнесът с кучешки фъшкии да се сринал? Или затлачил?

— Мисля да си разширя дейността — отвърна Краля. — Тая работа с Подема… на правилния човек в правилния момент може да му излезе късметът. Ще се наложи да се купува земя, да се плаща на хора да си затварят очите… ясно ви е как е. Ама в другите банки никой не ще да заема пари на Краля на Златната река, нищо че тъкмо мойте момци им чистят помийните ями, тъй че да ухаят на виолетки. Тия надути коцкари щяха да газят в една педя пикня, ако не бях аз, ама като ме видят да се задавам си извръщат носовете, о, да, тъй правят — той спря, сякаш в този момент му беше хрумнало нещо. — Добре де, повечето хора тъй правят, ама пък човек не може да кисне във ваната на всеки пет проклети минути. Обаче оная шайка банкерчета не щат да ме приближат, даже когат’ жената ме е изтъркала до кръв. На какви ми се правят! Можете да се обзаложите, че рискуват много повече като заемат пари на разните си мазни клиенти, отколкото ако ги дадат на мен. За мен работят хиляда души в тоя град, господинчо, по един или друг начин. Значи хиляда семейства разчитат на мен да сложа храна на масата им. Може да събирам хорските храчки, ама не значи, че си поплювам.

Той не е мошеник, напомни си Влаго. Той се е издигнал от калта и си е проправил път до върха в свят, където най-разпространеното средство за водене не преговори е парче оловната тръба. Обитателите на този свят не биха се доверили на никаква хартия. Там репутацията е всичко.

— Сто хиляди са много пари — каза Влаго на глас.

— Да, ама вие ще ми ги дадете — каза Краля ухилен. — Знам си аз, ’щото обичате да си пробвате късмета, също като мен. Надушвам аз, че сме от една порода. Надушвам момък, дето е вършил някоя и друга пакост, а?

— Всички трябва да се храним, г-н Крал.

— Тъй ами, вярно си е. Пък ето че сега си седим тук като двамца познавачи и се правим на големи клечки, а? И накрая ще си стиснем ръцете като истински ’жентълмени, каквит’ никога няма да бъдем. Тоя тук — Хари положи едрата си длан на рамото на младежа — е Уолъс. Той ми води книгите. Нов е, щото стария го хванах да шикалкави. Голям смях падна, както се сещаш.

Уолъс не се усмихна.

— Да, мисля, че се сещам — отвърна Влаго.

Хари Краля охраняваше множеството си имоти със създания, които можеха да се нарекат единствено кучета, понеже вълците не са чак толкова бесни. И винаги ги държеше гладни. Хората говореха какво ли не и Хари много се радваше на слуховете. Рекламата беше полезно нещо. Хората знаеха, че не могат да баламосват Хари Краля, но знаеха, че и Краля няма да се опита да ги баламосва.

— Уолъс ще обсъди сметките с вашия маймуняк — каза Хари и се изправи. — Вие сигурно ще искате да ме изцедите, колкото може и тъй си е редно. Бизнесът си е бизнес, аз ако не знам, кой. Какво ще кажете?

— Ще кажа, че се договорихме, г-н Крал — каза Влаго, а после плю на дланта си и му подаде ръка.

Струваше си да види изражението му.

— Не знаех, че банкерите правят така — каза Хари.

— Значи не им се случва често да стискат ръката на Хари Краля — отвърна Влаго.

Това вероятно беше малко прекалено, но Краля намигна, плю на собствената си длан и сграбчи ръката на Влаго. Той се беше приготвил, но дори и така лапата на едрия мъж почти му смаза костите.

— Вие сте по-натъпкан с фъшкии от стреснато стадо на прясно пасбище, г-н Мустак.

— Благодаря ви, сър. Ще приема това като комплимент.