Истински пари

— Простете, но все пак, не печатаме вестници. Но нещата ще тръгнат по-гладко. Споменахте нещо за по-едри банкноти?

— О, да. От два, пет и десет долара, като начало. А петачките и десетачките ще говорят.

Това изобщо няма да е достатъчно, мислеше си Влаго докато цветните хартийки преминаваха през ръцете му. Хората ще се редят на опашка за тях. Никога повече няма да погледнат тежките неудобни монети, след като вземат в ръце банкнотите! Обезпечени с големи! Колко по-ценна от монетата е ръката, която я държи? Това е истинска стойност! Истинска цена! Хм, това ще изглежда чудесно върху двата долара. Най-добре да го запомня.

— Парите… ще говорят? — попита Масур внимателно.

— Духчета — обясни Влаго. — Те на се нищо повече от разумни заклинания. Дори нямат нужда от тела. Ще ги отпечатваме в по-едрите банкноти.

— Дали от Университета ще одобрят такава идея? — попита Масур.

— Да, защото планирам да украся петте долара с лицето на Ридкъли. Ще си поговоря с Пондър Стибънс. Ако изобщо някога е съществувало уместно приложение за Отдела по неуместно приложена магия, това е то.

— И какво ще казват парите?

— Каквото си поискаме. Може би „Наистина ли имаш нужда от това?“ или „Защо не ме спестиш за черни дни?“. Възможностите са неограничени!

— Моите пари обикновено се сбогуват с мен — обади се един печатар и разсмя всички.

— Ами, може да успеем да ги накараме да пращат и целувчица за сбогом — каза Влаго.

Той се обърна към Мъжете от бараките, от които струеше новооткритото им чувство за собствена значимост.

— А сега, някой да ми помогне да внесем тази партида в банката…

Когато Влаго влезе, стрелките на часовника напредваха към кръглия час, но г-н Непреклон още не се беше появил.

— Този часовник точен ли е? — попита Влаго, когато стрелките бяха почнали да се спускат към средата на следващия час.

— О, да, сър — отговори един служител от своето гише. — Г-н Непреклон го сверява два пъти дневно.

— Да, но той отсъства от…

Вратите се разтвориха широко и той се появи. По някаква причина Влаго очакваше да го види в клоунския костюм, но това беше гладката, лъскава, колосана заедно с дрехите версия на Непреклон, с елегантно сако, раиран панталон и…

… червен нос. И водеше под ръка г-ца Драперия.

Служителите стояха опулени, твърде шокирани, за да реагират.

— Дами и господа — гласът на Непреклон отекна във внезапно настъпилата тишина. — Моля приемете моите извинения. Допуснах много грешки. Всъщност, целият ми живот се оказа една грешка. Вярвах, че истинската стойност е заложена в някакви буци метал. Повечето ми убеждения се оказаха пълна безсмислица, но за щастие г-н Мустак повярва в мен, така че ето ме днес пред вас. Нека правим пари, обезпечени не с някакъв геологически куриоз, а с гения на ума и ръката. А сега… — той направи пауза, когато г-ца Драперия стисна ръката му.

— О, как можах да забравя? — продължи Непреклон. — Едно нещо, в което съм дълбоко убеден, е, че в събота г-ца Драперия ще се омъжи за мен в Забавния параклис на Гилдията на шутовете. Ще ни венчае преподобният брат Хайде Хоп. Всички сте поканени…

— … но внимавайте какво ще облечете, защото ще е белосана сватба — довърши г-ца Драперия хитроумно или поне тя се надяваше, че звучи хитроумно.

— А сега, остава ми единствено… — опита се да продължи Непреклон, но хората най-после осъзнаха какво са чули и се скупчиха около двойката. Жените бяха привлечени към г-ца Драперия, която нямаше да е госпожица още дълго, от легендарната притегателна сила на годежния пръстен, а мъжете поздравяваха Непреклон с жестове вариращи от тупване по гърба, до немислимото — вдигнаха бъдещия младоженец и го понесоха на раменете си.

Накрая се наложи Влаго да събере ръце пред устата си и да извика:

— Времето лети, дами и господа! Клиентите ни чакат! Нека да не заставаме на пътя на парите! Да не заприщваме икономическия поток!

… при което се зачуди какво ли прави Хюбърт в момента…

Изплезил език от напрежение, Игор отстрани тънка тръбичка от гъргорещите вътрешности на Глупър. Няколко мехурчета се понесоха нагоре в централния воден резервоар и се спукаха на повърхността с тихо „глуп“.

Хюбърт въздъхна облекчено.

— Много добре, Игор, остава само още една… Игор?

— Ето ме, шър — обади се Игор иззад гърба му.

— Изглежда се получи, Игор. Добрият стар омрежен силикон! И си сигурен, че след това ще продължи да работи като икономически модел?

— Да, шър. Вшичко е в новата редица клапи. Градът ще окажва ефект върху Глупър, но не и обратното.

— Дори и така да е, би било ужасно ако попадне в погрешните ръце, Игор. Дали да не предадем Глупър на властите? Как мислиш?

Игор обмисли идеята. От опит знаеше, че обикновено „погрешни“ са именно ръцете на властниците.

— Мишля, че трябва да ше въжполжвате от въжможноштта да ижлижате по-чешто, шър — отговори той меко.

— Да, май наистина бях задълбал прекалено — съгласи се Хюбърт. — Ъм… за г-н Мустак…

— Да?

Хюбърт изглеждаше като човек който се е борил със съвестта си и тя е успяла да го напердаши.

— Искам да върна златото в трезора. Това ще реши всички онези проблеми.