Истински пари

Ама, разбира се, помисли си Влаго. Сигурен съм, че сума хора ме чуха да давам ъмниански команди, но аз лично залагам на човек, който смята, че войната не е нищо повече от глупав начин за губене на клиенти; човек, който е по-умел измамник, отколкото аз бих могъл да бъда, който отстранява проблемите като ги оставя в ръцете на разни комисии, който може да накара хората да мечтаят за наденички по всяко време…

Влаго и Прелест Дивна се спогледаха. В погледите и на двамата се четеше: той е бил. Разбира се, че е бил той. Дауни и всички останали ще го знаят. Дори плесента, поникнала по влажните стени ще го знае. Но никой няма да успее да го докаже.

— Можете да ни се доверите — увери го Влаго.

— Да, знам — отвърна Ветинари. — Хайде, Г-н Каприз. Може да се намери малко торта.

На Влаго никак не му се качваше в каретата. В момента каретите му навяваха много неприятни асоциации.

— Той спечели, нали? — попита Прелест Дивна, докато мъглата се кълбеше около тях.

— Ами, ето че държи председателя на каишка.

— Има ли право да постъпва така?

— Мисля, че действията му се регламентират от правилото Quia Ego Sic Dico.

— Което означава?

— „Защото аз така казвам“, струва ми се.

— Що за правило е това!

— Единственото, от което той се нуждае. В крайна сметка той може да е доста…

— Дължите ми пет хилядарки, госзподин Блезжщук!

Фигурата изскочи от сумрака зад Прелест Дивна мигновено.

— Да не си мръднала, госзпожишке, че инак, ей го де е ножът — каза Гепи и Влаго чу как Прелест Дивна рязко си поема дъх. — Твойто приятелче ми ги обеща, ако те издрънкам кой си, ама след като ти сзжам се раздрънка и го прати в лудницата, значи трябва да си ги взема от теб, нъл тъй?

Влаго бавно премести ръка към джоба си, но се сети, че е празен. Малките му помощници бяха конфискувани. Персоналът на Мрънкалника не допуска да си внасяш личните метални боксове и шперцове и очаква да си ги купиш от надзирателите, като всички останали.

— Махни ножа и нека да поговорим — каза той.

— Да, бе, да говорим! Знам те аз как обичаш да плещиш с тоя твой вълшебен език! Отвориш си усзжтата и, хоп, ставаш златното момче! Казваш им, че ще ги ошушкаш, пък те ти се смеят! Как тъй все ти се разминава, а?

Гепи се беше разгорещил и от устата му хвърчеше слюнка. Гневните хора правят грешки, но каква полза от това, ако държат нож на сантиметри от бъбрека на приятелката ти? Тя от своя страна беше пребледняла и Влаго се надяваше да осъзнава, че моментът не е подходящ да тропне с крак. Преди всичко обаче Влаго се стараеше да не поглежда над рамото на Гепи, където с периферното си зрение забеляза някой да се промъква.

— Не е моментът за прибързани действия — каза той високо. Сянката в мъглата изглежда спря на място и Влаго продължи. — Ето за това винаги се проваляш, Гепи. Да не би да очакваш да нося толкова пари със себе си?

— Наоколо има досзжтатъчно места, дето ние можем да се кротнем докато ти се върнеш.

Тъпак, помисли си Влаго. Обаче опасен тъпак. А друга една мисъл му подсказа — трябва просто да го надхитриш. Разполагаш с оръжие, което той не знае как да използва. Действай.

— Ако си тръгнеш веднага, ще се престорим, че никога не сме те срещали — каза той на глас. — По-добро предложение няма да получиш.

— Ще сзе опиташ да се изжмъкнеш с приказжки, а, мръсззжен малък негодник? Азж сще ти…

Чу се рязко дрънване и Гепи издаде някакъв неясен звук. Приличаше на писък, издаден от човек, за когото дори пищенето е болезнено. Влаго дръпна Прелест Дивна, когато мъжът зад нея се преви и впи пръсти в устата си. Чу се по-тънък, плющящ звук и на бузата на Гепи се появи кръв, при което той изскимтя и се сви на топка на земята. След това острите дрънчащи звуци просто заваляха, когато челюстите на мъртвеца, малтретирани години наред, най-после предадоха богу дух и явно правеха всичко възможно да повлекат и омразния Гепи със себе си. По-късно докторът каза, че една пружина е успяла да се завре чак в синусите му.

Капитан Керът и Ноби Нобс дотичаха от мъглата и огледаха проснатия на земята мъж, чието тяло подкачаше от време на време с поредното тихо дрънване.

— Простете, сър, изгубихме ви от поглед — извини се Керът. — Какво се е случило с него?

Влаго беше прегърнал Прелест Дивна плътно до себе си.

— Мисля, че зъбните му протези се взривиха — отвърна той.

— Как е могло да се случи такова нещо, сър?

— Идея нямам, капитане. Защо не извършите едно добро дело и не го отведете в болницата?

— Ще желаете ли да повдигнете обвинения, г-н Мустак? — попита Керът, като вдигаше скимтящия Гепи внимателно.

— Предпочитам да повдигна чаша бренди — отвърна Влаго.

Вероятно Ядна просто е изчаквала подходящия момент, помисли си той. Най-добре да отида до храма й и да окача огромен черпак. Не ми се иска да реши, че съм неблагодарен…

Секретарят Дръмнот се вмъкна в офиса на лорд Ветинари на пръсти.

— Добро утро — поздрави го негова светлост и се извърна от прозореца. — Мъглата има много приятен жълтеникав отенък тази сутрин. Някакви новини за Ейдотук?

— Стражата в Куирм го издирва, сър — отвърна Дръмнот и постави градското издание на Таймс пред патриция.

— Защо?