Иконата

В Лондон един руски актьор бе ангажиран да прочете думите, които Алексей II трябваше да произнесе в „разговора“, а след това с помощта на компютърните технологии записът бе изфалшифициран чак до дрънкането на чашите с кафе. Отец Максим, на когото Ървин бе подал касетката при някое разминаване в коридора, просто я бе презаписал от своя си касетофон, на този, който Гришин му бе дал.

Всичко на лентата беше лъжа. Генерал Петровски не можеше да продължи акциите си срещу мафията на Долгоруки, защото всичко, което Монк бе успял да научи от чеченците, вече му бе съобщено. В счетоводните книжа, открити в мазето на казиното, нямаше абсолютно никакви доказателства за връзките на Съюза на патриотичните сили с мафията.

Генерал Николаев нямаше намерение да дава повече интервюта и да се обявява против Игор Комаров след Нова година. Беше казал, каквото имаше да каже, и това бе напълно достатъчно.

И най-важното, патриархът изобщо нямаше никакво намерение да говори със служебния президент за отстраняването на Комаров от предизборната надпревара. Той съвсем ясно бе дал да се разбере, че не желае да се намесва в политиката.

Но нито Гришин, нито Комаров знаеха за това. Убедени, че са изправени пред огромна опасност, те взеха пресилени мерки и организираха четирите опита за убийство. Подозирайки развоя на събитията, Монк предупреди и четирите потенциални жертви. Един отказа да се вслуша в предупрежденията. До вечерта на двайсет и първи декември, а може би и след това, Комаров все още беше в състояние да спечели изборите, и то с огромно мнозинство.

След двайсет и първи декември операцията премина в петия си етап. Монк се възползва от крайните мерки на врага, за да усили враждебността срещу Комаров и да разшири кръга на неприятелите му от малцината, които бяха виждали Черния манифест, до всички руски медии. За да може събитията да имат своето логично обяснение, той пусна слуха, че виновникът за дискредитирането на Комаров е висш офицер от Черната гвардия.

В политиката, както и в толкова други хорски дела, успехът ражда успехи, но и провалът води до провали. С разгарянето на обвиненията срещу Комаров се разпали и параноята, която дреме във всеки тиранин. Последният гамбит на Найджъл Ървин бе да се възползва от тази параноя и да се моли нестабилният характер на отец Максим да не му изневери.

След като се върна от манастира „Света Троица“, патриархът изобщо не се срещна със служебния президент. Четири дни преди Нова година органите на Руската държава нямаха абсолютно никакво намерение да нападат Черната гвардия, нито пък да арестуват Комаров.

Чрез отец Максим, Ървин бе приложил стария номер да накараш врага да си помисли, че противниците му са по-многобройни, по-мощни и по-решителни, отколкото са всъщност. Комаров се хвана на въдицата и реши да удари пръв. Предупредена от Монк, държавата се защити.

Макар да не ходеше често на църква, сър Найджъл Ървин често четеше и препрочиташе Библията и от всичките ѝ персонажи най-много му допадаше еврейският воин Гедеон.

Както бе казал на Джейсън Монк сред хълмовете на Шотландия, Гедеон бе първият командир на сили със специално предназначение и автор на първата внезапна нощна атака.

От десет хиляди доброволци Гедеон избрал само триста – най-смелите и най-добрите. В нощната си атака срещу мадиамците, разположили се в долината на Израил, той използвал три основни тактики – внезапно събуждане, ярки светлини и оглушителен шум, – за да обърка и хвърли в паника превъзхождащата го войска.

– Основната му цел, драги ми приятелю, е била да накара сънените мадиамци да си помислят, че ги напада огромна и много опасна сила. Резултатът е бил, че се уплашили до смърт и хукнали да бягат.

Не само избягали, но в тъмнината започнали да се колят един-друг. С малко по-съвременни методи, Гришин бе накаран да арестува целия си висш ешелон.

Лейди Ървин влезе в дневната и изключи телевизора.

– Хайде, Найджъл, виж какво хубаво време е. Трябва да посадим ранните картофи.

Старият разузнавач бавно се изправи.

– Наистина е време. Пролетта избърза тази година.

Само да си взема ботушите.

Мразеше градинската работа, но много обичаше своята Пени Ървин.

***

Малко след пладне „Фокси лейди“ излезе от Търтъл Коув и се насочи към пролома.

Вече наближаваше рифа, когато Артър Дийн я застигна със своята „Силвър дийп“. На кърмата му седяха двама гмуркачи.

– Ей, Джейсън, отдавна не съм те виждал.

– Бях малко в Европа.

– И как беше?

Монк се замисли за миг.

– Интересно.

– Радвам се да те видя. – Дийн надникна на палубата на „Фокси лейди“. – Нямаш ли клиенти?

– Не. Разбрах, че на десетина мили оттук са се навъдили уаху. Ще отида да си наловя малко.

Артър Дийн се усмихна. Чувството му беше познато.

– Наслука, приятел!

"Силвър дийп" изфорсира и отпреши напред. "Фокси лейди" бавно премина през пролома. Монк почувства вълните и тласъците на откритото море под краката си и усети приятния солен вятър, който сякаш галеше лицето му.

Даде газ, обърна лодката, загърби островите и впери поглед напред към самотното море и светлия хоризонт над него.