Иконата

На двайсети януари Държавната дума прие и одобри резултата и гласува две нови решения. Едното бе да се продължи временният мандат на Иван Мареков до трийсет и първи март, а второто – да се създаде конституционна комисия, която да облече в законова форма резултата от референдума.

На двайсети февруари служебният президент и Държавната дума отправиха покана към един чуждестранен принц да приеме титлата цар на цяла Русия и да поеме функциите си като държавен глава на конституционна монархия.

Десет дни по-късно един руски самолет кацна след дълъг полет на летище „Внуково“ в Москва.

Зимата вече си отиваше. Температурите се бяха качили с няколко градуса над нулата и слънцето грееше ведро и ясно. От брястовите и борови гори зад малкото летище, запазено за специални полети, се носеше мирис на мокра пръст и ново начало.

Иван Марков беше начело на разширената делегация, включваща председателя на Държавната дума, лидерите на всички основни политически партии, министрите от кабинета и патриарха Алексей II.

Когато самолетът спря, от него излезе човекът, когото Държавна дума бе поканила няколко дни по-рано – петдесет и седем годишен принц от английската династия Уиндзор.

***

Далече на запад, в една вила край селцето Лангтън Матравърс, сър Найджъл Ървин гледаше церемонията по телевизията.

В кухнята лейди Ървин миеше чиниите от закуската – нещо, което винаги правеше, преди „прахомразката" госпожа Мойр да дойде да чисти.

– Какво гледаш, Найджъл? – подвикна тя, докато отмиваше сапунената вода от мивката. – Никога не си гледал телевизия сутрин.

– Една церемония в Русия, скъпа – отвърна той и се замисли.

Бяха се плъзнали по ръба на острието Беше следвал принципите си да унищожава по-богатия, по-силния, и по-многобройния противник с възможно най-малко средства – принципи, които се основаваха само на хитрост и умела дезинформация.

Първият етап бе Джейсън Монк да намери съюзници сред онези, които, виждайки Черния манифест можеха да се почувстват потърпевши или да се отвратят от Игор Комаров. В първата категория бяха тези, които руският нацист бе осъдил на смърт – чеченците, евреите, силите на реда, които преследваха съюзниците му от мафията. Във втората попадаха Църквата и армията, представени от патриарха и от най-уважавания жив генерал, Николай Николаев.

Втората задача бе да се внедри информатор във вражеския лагер – не за да изнася достоверна информация, а за да дезинформира.

Докато Монк още се обучаваше в замъка Форбс, опитният разузнавач бе направил първото си тайно пътуване в Москва, за да задейства двама стари агенти, които бе вербувал преди много-много години. Единият от тях бе бившият преподавател от Московския университет, чиито дресирани гълъби и в миналото им бяха вършили доста работа.

Но когато ученият бе изпаднал в немилост заради призивите си за демократични реформи по време на комунизма, синът му също бе изгонен от гимназията и бе лишен от каквито и да било шансове да учи в университет. Изправен пред безизходица, младежът се бе насочил към църквата и след известно пребиваване по разни енории бе станал иконом на патриарх Алексей II.

Отец Максим Климовски бе упълномощен да предаде четири пъти Ървин и Монк на полковник Гришин. Това беше необходимо, за да спечели доверието на командира на Черната гвардия като надежден и верен информатор.

На два пъти Ървин и Монк бяха успели да се измъкнат от идването на Гришин, но в последните два случая и на двамата им се бе наложило да употребят сила.

Ървин още от самото начало бе решил да не се опитва да убеждава врага, че срещу него не се готви заговор, тъй като това би било невъзможно, а да го накара да си помисли, че опасността е някъде другаде и, веднъж ликвидирана, престава да съществува.

След второто си посещение при патриарха Ървин нарочно бе напуснал хотела, за да даде на Гришин и хората му възможност да претърсят стаята му в негово отсъствие и да открият куфарчето със снимката и уличаващото писмо.

Всъщност писмото бе подготвено в Лондон, на оригинална бланка на Патриаршията, с помощта на няколко страници, изписани от ръката на патриарха, които отец Максим бе предал на Ървин при предишното му посещение.

В писмото патриархът съобщаваше на адресата, че поддържа идеята за възстановяване на монархията в Русия (което изобщо не беше вярно, понеже само я обмисляше) и ще предложи именно получателят да бъде избран за поста.

Уви, писмото не беше адресирано до този, до когото трябваше. Негов получател бе принц Семьон, който живееше в извънградската си вила в Нормандия с конете и любовницата си. По необходимост, наложи се той да бъде пожертван.

Второто посещение на Монк при патриарха бе дало начало на четвъртия етап – подстрекаването на врага да реагира грубо и със сила срещу подозирана, но несъществуваща заплаха. Това бе станало възможно благодарение на записа от предполагаемия разговор между Монк и Алексей II.

Гласът на патриарха бс записан при първото посещение на Ървин от преводача му Брайън Винсънт, а при престоя си в замъка Форбс Монк бе оставил часове магнетофонен запис на собствения си глас.