Драконът

Както беше очаквано, посланикът не бе успял да получи информация от значение извън Министерството на външните работи през деня. Ферен сметна, че той не се и бе опитвал много усилено. Клаусен беше, както повечето хора от посолството, заинтересуван да дава своя принос само ако чувстваше, че територията му е застрашена, а все пак това не беше случай, който щеше да се върне след него като куче и да го захапе в гръб. Единственото, което посланик Клаусен му бе прошепнал в ухото по време на приема, беше, че се бяха "заели с въпроса". Каквото и да означаваше това. Изразът на лицето му казваше на Ферен, че посланикът нямаше нищо ново.

Затова той бе взел своето решение на задната седалка по пътя към къщи. Трябваше да приоритизира това и самият той да направи повече усилия. Неговият най-важен ориентир и мото го изискваха: "Никоя риба не се улавя сама, всичко трябва да се преследва."

Отиде в домашния си кабинет и седна зад бюрото. Включи компютъра, влезе в имейл адреса си в Интернет, където започна нов криптиран мейл, и написа:

До: [email protected]

Тема: Нова задача

Моята асистентка, име: ДАЛАЙЛА ТАХА, изчезна от Хартум преди три дни. Бих искал да започнете издирването ѝ в хотели и места за нощувка в областта на Осло (с приоритет са евтините). Мисля, че се намира в някой от тях. Най-вероятно тя използва истинското си име (паспорт, кредитна карта), а не псевдоним. Използвайте ресурси за толкова бърз резултат, колкото е възможен.

Прилагам нейна снимка.

Голяма вероятност има да е в контакт с ѝ. Те се познават.

Ако я откриете, веднага ме уведомете къде еия наблюдавайте, докато не ви изпратя следващо съобщение. ОК?

Задача ѝ. продължава според инструкциите в предишния мейл.

Ф.

Намери една от снимките, която бе записана на хард диска на Далайла – една, на която тя седеше с широка усмивка зад тясното си бюро в офиса и я копира като прикачен файл в мейла. След това прочете внимателно написаното два пъти и го изпрати. Изчака, докато не получи потвърждение, че мейлът и всички прикачени файлове са успешно изпратени. След това изключи компютъра, стана бавно, с длани, притиснати към повърхността на масата, за свое облекчение не усети никаква болка в гърба, изгаси светлината и отиде в банята, за да се приготви за лягане.

Когато малко по-късно отиде в спалнята, коленичи до леглото, както правеше обикновено, постави ръцете си сгънати по ръба на дюшека и наведе глава.

"Благодаря ти, Господи – промърмори той и затвори очи, – благодаря ти, че получих като подарък живота си, благодаря, че си ми дал душата си като залог за вечен живот. Благодаря ти за доброто ми здраве и благодаря, че молитвите ми са чувани всеки ден. Пази близките ми. И ти благодаря, Господи, Боже мой, затова, че знам, че ще почувствам силна и продължителна любов и мир. Амин."

След това изпълзя под завивката и легна да спи.

15.

Йоаким остана няколко секунди, изучавайки надписа до входната врата на улица "Стургатен": Hansa Financial Partners & Advisors AS. Входната врата беше нова. Светла дърворезба, изключителна.

Бяха изминали четири години от последния път. А какво изпитваше той? Не трябваше ли да чувства още нещо, нещо като горчивина или може би тъга и меланхолия? Но всичко, което той чувстваше, беше неприятно вибриране в диафрагмата.

Натисна бутона и наведе глава към високоговорителя на домофона, за да може да чуе звука от трамвай, който нададе тътен и профуча.

– Ханза Партнърс. Да? – дочу той непознат, металически, груб глас на жена да казва.

Йоаким се представи и веднага след това домофонът избръмча.

– Четвърти етаж – обясни тя. Сякаш той не го знаеше.

Йоаким звънна на четвъртия етаж – тук входната врата също беше нова, още по-изключителна – и му отвори Type. Type Скартвайт все още административен директор и председател на компанията. Бяха се виждали три-четири пъти през годините, в които Йоаким работеше тук, последният път беше преди около половин година. Старите колеги не го посещаваха, докато той беше в Юлешму.

Здрависаха се сковано и формално.

– Ще се настаним в заседателната зала – обяви Type и поведе натам.