Допустим риск

После я изведе на освежителна разходка из града и за няколко блажени часа тя забрави „Омни“, лекарството „Ултра“, Елизабет и всички грижи на света. Тръгнаха от Норт Енд, където обядваха в италианско ресторантче, после пиха еспресо в едно италианско кафене.

Колкото да се позабавляват, влязоха в един от хубавите магазини в този район на Бостън — и двамата често пазаруваха там. Ким изненада самата себе си, като намери страхотна пола, попаднала кой знае как тук от тежкарския магазин „Сакс“ на Пето авеню в Ню Йорк.

След това се разходиха из един от парковете на Бостън — Гардънс, и дълго се любуваха на есенната шума и на цветята. Поседнаха и на една пейка, за да погледат лодките, които се плъзгаха по езерото.

— Сигурно не бива да го казвам — поде Кинард, — но ми се виждаш малко уморена.

— Не се изненадвам — съгласи се Ким. — Напоследък не спя добре. Животът в Салем не е идилия.

— Може би ти се иска да споделиш нещо с мен? — попита предпазливо мъжът.

— Хайде да не е сега — помоли тя. — Объркана съм.

— Радвам се, че ми дойде на гости.

— Но нали разбра, че ще спя в стаята за гости? — попита припряно младата жена.

— Отпусни си душата, няма да те докосна и с пръст — вдигна Кинард ръце, сякаш се бранеше. — Разбрах. Вече сме приятели, забрави ли?

— Извинявай — рече Ким. — Вероятно ме мислиш за истеричка. Но да ти призная, от доста време не ми е било толкова спокойно на душата. — Тя се пресегна и стисна Кинард за ръката. — Благодаря ти за разтоварването.

Тръгнаха си от парка и поеха по Нюбъри Стрийт, като от време на време спираха да позяпат витрините — едно от любимите занимания на Ким в Бостън. Влязоха и в книжарница „Уотърстоун“. Ким си купи роман на Дик Франсис, а Кинард си взе пътеводител на Сицилия — открай време си мечтаел да иде там.

Надвечер влязоха в индийски ресторант и хапнаха до насита. Единственият проблем бе, че ресторантът нямаше разрешително за продажба на алкохол. И Ким, и Кинард бяха единодушни, че пикантните индийски гозби биха били много по-вкусни с халба студена бира.

След ресторанта се върнаха на Бийкън Хил. Разположиха се на канапето в хола на Кинард и си наляха по чаша ледено бяло вино. Не след дълго Ким усети, че и се спи.

Легна си рано — утре по изгрев слънце трябваше да отиде на работа. Когато се пъхна между свежите чисти чаршафи, не и трябваше никакво сънотворно. Почти на мига потъна в сладък непробуден сън.

ПОНЕДЕЛНИК, З ОКТОМВРИ 1994 ГОДИНА

Ким почти беше забравила колко тежки са дните в интензивното хирургическо отделение. Призна си, че след едномесечния отпуск е излязла от форма и трудно издържа и на физическото, и на психическото натоварване, на което бе подложена в болницата. Но към края на работното време волю-неволю си каза, че наистина и е било приятно отново да усети напрегнатия ритъм, предизвикателството, чувството на удовлетвореност, задето е помогнала на хора, които са се нуждаели от нея.

Бе видяла няколко пъти и Кинард, който беше дошъл в отделението заедно с пациенти, току-що подложени на операция. Ким правеше всичко възможно да му помага. Отново му благодари, задето я е поканил в жилището си — не бе спала така спокойно от няколко седмици.

— Знаеш, че си винаги добре дошла — отвърна Кинард и поднови поканата за вечеря.

На Ким много и се искаше да приеме. След усамотения живот в имението и беше хубаво в Бостън — домъчня и за времето, когато бе живяла в големия град. Знаеше обаче, че трябва да се върне в Салем. Изобщо не се заблуждаваше, че Едуард ще и обърне някакво внимание, но се чувстваше длъжна да бъде там.

Още щом смяната и свърши, тя отиде на ъгъла на Чарлс и Кеймбридж Стрийт и хвана мотрисата до Харвард Скуеър. По това време на деня влаковете минаваха начесто и само след двайсетина минути Ким вече вървеше на северозапад, по авеню Масачузетс, към Юридическия факултет на Харвардския университет.

Забави крачка — беше усетила, че е плувнала в пот. Денят пак беше горещ, само че за разлика от преди не подухваше ветрец и градът тънеше в сивкава мараня, заради която човек си мислеше, че е по-скоро лято, отколкото есен. Синоптиците бяха предупредили, че са възможни силни гръмотевични бури.

Ким помоли един студент да я упъти как да стигне до библиотеката на Юридическия факултет. Намери я веднага. В сградата беше прохладно и свежо — имаше климатична инсталация.

Каза си името на секретарката, която и обясни, че се налагало да почака. Ала още преди тя да седне, на вратата се появи висока, стройна, удивително красива чернокожа жена, която и махна. — Аз към Хелън Арнолд. Имам добри новини за вас — рече разпалено жената. Заведе я в кабинета си и и показа с ръка да седне.

— Тази сутрин разговарях с госпожа Стърбърг и тя ми обясни, че проявявате интерес към труд на Рейчъл Бингам.

— Открихте ли го? — попита Ким веднага щом Хелън замълча.