Допустим риск

Ким си взе душ, облече се и закуси с надеждата, че ще се поокопити и ще посрещне по-бодра деня. Но явно не и беше писано. След двойната доза приспивателно се чувстваше като парцал. Мъчеше я и тревога. Неприятната случка от предната нощ, съчетана с притесненията и, не можеше да бъде заличена само с лекарства. Ким имаше нужда от нещо повече и надали щеше да се отърси от това състояние просто като подрежда старите документи в замъка. Искаше и се да пообщува с хора, градът с неговите удобства и оживление и липсваше.

Тя отиде при телефона и звънна на няколко свои приятелки в Бостън. Но удари на камък: в отговор чуваше все телефонни секретари. Остави си телефона, но не се надяваше някой да я потърси до вечерта. Приятелките и не се свъртаха много-много вкъщи, а в неделя през есента човек можеше да отиде в Бостън на доста места.

Ким обаче искаше на всяка цена да се махне от имението, затова звънна и на Кинард. Почти се надяваше да го няма вкъщи — нямаше представа какво точно ще му каже. Той обаче вдигна още след второто позвъняване.

Ким беше нервна. Опита се да го прикрие, но не се получи.

— Всичко наред ли е? — попита след обичайните любезности Кинард. — Звучиш ми някак странно.

Ким се помъчи да измисли нещо, но така и не се сети какво. Беше объркана и притеснена и ни в клин, ни в ръкав даде воля на чувствата си.

— Това, че не отговаряш, вече е показателно — рече накрая Кинард. — Мога ли да ти помогна с нещо? Какво се е случило?

Ким си пое дълбоко въздух, за да се овладее.

— Можеш да ми помогнеш — каза му. — Трябва да се махна от Салем. Звъннах на няколко приятелки, но ги няма вкъщи. Мислех да дойда в Бостън и да пренощувам там, понеже утре сутринта съм на работа.

— Защо не спиш при мен? — предложи Кинард. — Ще махна от стаята за гости велоергометъра и осемдесетте хиляди медицински списания и ще ти я предоставя. Освен това днес не съм дежурен. Можем да се позабавляваме.

— Наистина ли нямаш нищо против?

— Ще се държа скромно и прилично, ако това те притеснява — обеща Кинард и се засмя.

Ким се запита дали всъщност не се притеснява, че тя може да се държи неприлично.

— Хайде, стига си умувала — подкани я Кинард. — Доколкото усещам, ще ти дойде добре да се махнеш поне за едно денонощие от тази твоя дива провинция.

— Добре тогава — каза Ким, внезапно обзета от решимост.

— Така те искам! — възкликна Кинард. — В колко часа ще бъдеш тук?

— След около час, става ли? — отвърна Ким.

— Да, разбира се. Хайде, чакам те.

Ким затвори телефона. Не беше сигурна какво точно върши, но чувстваше, че постъпва правилно. Стана, качи се на втория етаж и си приготви багаж, като не пропусна да вземе и бялата престилка за болницата. Сложи в кухнята повечко храна за котката, смени и и пясъка при задната врата.

Пренесе си нещата в колата и се отби в лабораторията. Тъкмо да влезе, и поспря, за да помисли дали да уточнява, че ще спи у Кинард. Реши да не го споменава, освен ако Едуард не я попита.

Настроението в лабораторията бе още по-мрачно и от предния път, когато Ким беше идвала тук. Всички бяха погълнати от работата и почти не и обърнаха внимание.

Ким нямаше нищо против. Дори предпочиташе да е така. Само това оставаше да и четат дълги-предълги лекции за неразбираеми изследвания. Намери Едуард при принтера. Компютърът му работеше с пълна пара и бълваше данните. Едуард и се усмихна, но някак между другото. След миг отново насочи вниманието си към разпечатката.

— Днес отивам в Бостън — каза весело Ким.

— Чудесно — отвърна той.

— Ще остана да спя там — допълни младата жена. — Ако искаш, ще ти оставя и телефонен номер.

— Не е нужно — рече ученият. — Ако има нещо, звънни ми. Както винаги, няма да мърдам оттук.

Ким се сбогува и се запъти към вратата. Едуард я повика. Тя спря.

— Наистина съжалявам, че съм толкова зает — каза и. — Жалко, че сме затънали до гуша в работа. Но се появи нещо непредвидено.

— Ясно — отговори младата жена.

Взря се в лицето му. Съгледа сянка на притеснение, каквото не бе виждала от доста време.

Излезе забързано от лабораторията и се качи в колата. Подкара към портата на имението — още си мислеше за поведението на Едуард. За миг сякаш бе зърнала някогашния Едуард, Едуард, в когото преди време се беше влюбила.

Бързо се отърси от напрежението — колкото повече караше, толкова по-леко и ставаше на душата. Помогна и времето. Беше топъл слънчев ден от циганското лято, въздухът беше кристално чист. Тук-там дърветата бяха обагрени в ослепителни есенни тонове. Небето бе толкова синьо, че наподобяваше безбрежен океан, ширнал се, докъдето поглед стига над главата и.

Нали беше неделя, Ким бързо намери къде да спре съвсем близо до жилището на Кинард на Ревиър Стрийт. Притесняваше се, когато натисна звънеца, но Кинард я посрещна много радушно и от тревогата и не остана и помен. Занесе багажа и в стаята за гости, която очевидно си бе направил труда да почисти и подреди.