Допустим риск

— Исках да покажа на всички нещо, което забелязах чак днес сутринта — рече той. — Нямах време да го осмисля, пък и нямаше да обърна внимание, ако компютърът не го беше уловил още докато тези изображения бяха в дигитална форма. Ако се вгледате, ще видите, че концентрацията на лекарството „Ултра“ в задния, средния и продълговатия мозък нараства бавно спрямо първоначалната доза, после, щом достигне определено равнище, рязко се увеличава, което означава, че не се достига устойчиво състояние.

Всички се надвесиха над снимките.

— Точката, в която концентрацията се увеличава съществено, съвпада с точката, когато ензимите вече не са в състояние да осъществяват обмяната на веществата — предположи Глория.

— Според мен си права — съгласи се Франсоа.

— Това ще рече, че трябва да погледнем схемата, където е отбелязано какво количество „Ултра“ взема всеки от нас — допълни Глория.

Всички се извърнаха към Едуард.

— Логично е — подкрепи я той.

Отиде при писалището си и извади заключена кутийка. В нея имаше картонче, върху което бе изписан кодът със съответните дози.

Всички узнаха, че Курт е на най-висока доза, след него идва Дейвид. В другия край на скалата бяха Елинор с най-малка доза и Едуард, чиято доза беше малко по-голяма.

Обсъдиха надълго и нашироко проблема и стигнаха до извода, че щом достигне определени равнища, концентрацията на лекарството все повече блокира обичайните колебания в равнищата на серотонина, наблюдавани по време на сън, и променя поведението на човека, докато той спи. Глория предположи, че когато концентрацията се увеличи още повече, вероятно до равнището, отбелязано от рязкото покачване на кривата върху графиката, лекарството „Ултра“ блокира излъчването от низшия, или рептилен мозък към по-висшите центрове в мозъчните полукълба. Подобно на другите автономни дейности, и сънят е регулиран от низшите мозъчни сфери, където лекарството се трупа.

Известно време всички мълчаха — обмисляха хипотезата. Макар и да си бяха възвърнали самообладанието, се чувстваха притеснени.

— Ако наистина е така — обади се пръв Дейвид, — какво ще се случи, ако се събудим в момент, когато лекарството е блокирало тези центрове?

— Ще станем свидетели на нещо като ретроеволюция — отговори Курт. — Ще се ръководим единствено от низшите мозъчни центрове. Ще приличаме на хищни влечуги. Всички се вцепениха от това ужасно предположение.

— Я чакайте, чакайте — провикна се Едуард. Опитваше се да вдъхне и на себе си, и на другите малко ведрост. — Правим прибързани заключения, които не почиват на фактите. Всичко това са само догадки. Не забравяйте, не сме наблюдавали такива отклонения при маймуните, които както едва ли някой ще възрази, имат мозъчни полукълба, макар и по-малки, отколкото при хората. Или поне при някои хора — ухили се сам на шегата си. — Дори и да има някакъв проблем с лекарството „Ултра“, не бива да подценяваме и неговите предимства и колко благотворно е повлияло то на нашите чувства, умствени способности, сетива и дори памет. Не е изключено да сме прекалили с дозата и да се налага да я намалим. Може би трябва да намалим дозите до тая на Елинор, защото при нея се наблюдава само положително психологическо въздействие.

— Аз не искам да си намалявам дозата — отсече предизвикателно Глория. — Спирам лекарството още сега. Изпадам в ужас при мисълта, че без дори да подозирам, в тялото ми се спотайва някакво първобитно чудовище, което само чака да се смрачи, за да тръгне да върлува наоколо.

— Изрази се много образно — отбеляза Едуард. — Спри лекарството, щом искаш. Това се разбира от само себе си. Тук нищо не става насила. Знаете го всички. Всеки сам ще реши дали и занапред да взема лекарството. Предлагам следното: за още по-сигурно ще намалим наполовина дозата на Елинор и ще я използваме за горна граница, а останалите дози ще намаляваме постепенно с една стотна от милиграма.

— Разумно и безопасно е — съгласи се Дейвид.

— И аз мисля така — подкрепи ги и Курт.

— Аз също — присъедини се към тях Франсоа.

— Добре тогава — продължи Едуард. — Повече от сигурен съм, че ако предположенията ни са верни, проблемът е свързан с дозите и вероятно има равнище, при което появата на този проблем се вмества в рамките на допустимия риск.

— Въпреки това аз няма да вземам лекарството — беше категорична Глория.

— Разбира се — не възрази Едуард.

— Нали няма да ми се сърдите? — разтревожено попита жената.

— То се знае, че няма да ти се сърдим — успокои я той.

— Тъкмо ще ви контролирам. И нощем ще държа другите под око — добави Глория.

— Чудесна идея — съгласи се Едуард.

— Хрумна ми нещо — намеси се Франсоа. — Дали всички да не вземаме радиоактивно белязано лекарство — така ще следя къде в мозъка лекарството се отлага и концентрира. Твърде възможно е оптималната доза „Ултра“ да е тъкмо дозата, която просто поддържа определено равнище на лекарството, без количеството му да се увеличава непрекъснато.

— Подкрепям те — кимна Курт.