Допустим риск

15 юли 1692 г. Бостън

Господине,

Връщам се от вечеря с преподобния Котън Мадър, с когото обсъдихме злочестините, сполетели твоята съпруга — безпокоим се много за вас и за децата ви. Преподобният Мадър прояви огромно състрадание и се съгласи да приеме злочестата ти съпруга в дома си, за да я изцери, както стори с момичето на Гудин, споходено от същата участ, стига Елизабет да се покае публично и да си признае, че е влязла в заговор с Повелителя на лъжите. Преподобният Мадър е повече от убеден, че като свидетелка и очевидка Елизабет е в състояние да предостави доказателства и доводи, така щото в тези смутни времена да опровергаем злите сили. В противен случай преподобният Модър отказва да се намеси и да спомогне за отмяна на съдебната присъда. Моята препоръка е, че няма време за губене. Преподобният Мадър е готов да окаже съдействие, и е убеден, че съпругата ти е в състояние да ни отвори очите за деянията на невидимия свят, надвиснали като буреносен облак над нашата страна. Бог да ви е на помощ!

Твой приятел Самюъл Суол

Известно време Ким гледа през прозореца. Есенният ден беше ярък и слънчев, сега обаче откъм запад се задаваха тъмни облаци. Виждаше се и къщата, сгушена сред брезите, обсипани с яркожълти листа. Загледана натам, Ким се пренесе триста години назад във времето и усети какъв ужас е царял заради надвисналата над Елизабет беда и предстоящата и екзекуция. Макар че писмото, което току-що бе прочела, бе писано не от Роналд, а до него, Ким остана с впечатлението, че то е отговор на друго писмо, което Роналд е пратил в отчаян опит да спаси живота на жена си.

Очите на Ким се напълниха със сълзи. Беше и трудно да си представи мъката, която е изпитвал Роналд. Укори се, че в началото, когато научи за Елизабет, е била склонна да вини него за горчивата и участ.

Накрая се изправи. Върна писмото в плика и го занесе във винарската изба, за да го сложи при другите материали в кутията за библии. После излезе от замъка и се отправи към къщата.

Някъде по средата на пътя забави крачка. Извърна очи към лабораторията и спря. Погледна си часовника. Още нямаше четири часът. Изведнъж и хрумна, че ще бъде мило от нейна страна, ако се опита да поразнообрази малко храната на учените. Сутринта, когато се бе отбила при тях, и се бяха сторили потиснати — сигурно им беше втръснало да се тъпчат с пици. Ким си каза, че няма да я затрудни кой знае колко, ако ги нагости с пържоли и риба.

Промени посоката и се насочи към лабораторията. Влезе и остави вратата да се затвори подире и. Никой не се завтече да я посрещне. Обхвана я смут — тук никога не знаеше какво да очаква.

Отправи се към мястото, където работеше Едуард. Мина покрай Дейвид, който и кимна мило, но не така възторжено, както преди няколко дни, поздрави и Глория, която, подобно на Дейвид, отвърна на поздрава и веднага насочи вниманието си към работата.

Ким продължи нататък, но усети как сърцето и се свива все повече. Откакто бяха пристигнали, Дейвид и Глория се държаха най-човешки от всички, но и в тяхното поведение се долавяше промяна.

Едуард се бе залисал и се наложи Ким да го потупа два пъти по рамото, докато привлече вниманието му. Забеляза, че той прави нови капсули с лекарството „Ултра“.

— Какво има? — попита ученият и се усмихна.

— Дошла съм да ви направя едно предложение — подхвана младата жена. — Не искате ли да повторим вечерята отпреди няколко седмици? Нямам нищо против да отскоча до града. Стига сте се тъпкали само с тая пица!

— Много мило! — възкликна Едуард. — Но нека да не е довечера. Бързаме.

— Обещавам, че няма да ви отнеме много време — започна да го убеждава тя.

— Казах — не! — изсъска през зъби Едуард и Ким отскочи крачка назад. Той обаче веднага се овладя и отново и се усмихна.

— Ще хапнем пица.

— Ваша работа — произнесе Ким объркана и притеснена.

Преди броени секунди Едуард бе на косъм от това да си изпусне нервите.

— Добре ли си? — попита го тя.