Допустим риск

— За Бога, поне вземи шишенцето! — възкликна ученият. От немай-къде тя му позволи да го пусне в ръцете и. — Помисли само! Нали помниш, преди доста време си говорехме, че сме саможиви и се притесняваме пред хора. Е, с „Ултра“ няма такова нещо. Взимам го по-малко от седмица, а вече успях да изявя истинската си същност — вече съм такъв, какъвто винаги съм мечтал да бъда. Защо не опиташ? Нямаш какво да губиш.

— Не ми се струва редно да вземам лекарство, за да променям нещо в характера си, което не харесвам — поклати глава младата жена. — Личността се изгражда с опит, а не с химия.

— Вече сме водили този разговор — засмя се Едуард. — Но като химик сигурно гледам различно на нещата. Постъпи както смяташ за добре. Гарантирам ти обаче, че ако опиташ, ще се чувстваш по-самоуверена. И това не е всичко. Смятаме, че лекарството засилва паметта и притъпява умората и безпокойството. Ето, и днес сутринта се убедих в това. Звъннаха ми от „Харвард“ — били завели съдебно дело срещу мен. Вбесих се, но ми мина за някакви си пет минути. Лекарството разсея гнева и вместо да блъскам по стените, бях в състояние да обмисля нещата спокойно и да взема съответните решения.

— Радвам се, че ти помага — обади се плахо тя. — Но въпреки това не искам да го вземам. Опита се да му върне флакончето, той обаче изтласка ръката и.

— Задръж го. Моля те само да помислиш хубаво. Почнеш ли да вземаш по една-едничка капсула на ден, направо няма да повярваш — ще се преобразиш!

Ким видя, че Едуард е непреклонен, и пусна шишенцето в дамската си чанта.

По-късно в ресторанта, застанала пред огледалото в тоалетната, зърна флакончето в чантата си. Извади го и махна капачето. Взе една от сините капсули и я разгледа. Не и се вярваше това нищо и никакво хапче да е в състояние да сътвори всички чудеса, за които Едуард и бе разказал.

Погледна се в огледалото и волю-неволю си призна, че би дала всичко, само и само да има по-голямо самочувствие и да се отърси от страха. Призна си, че наистина е доста изкусително да се опита да разсее тревогата, която, макар и слаба, се бе загнездила в душата и. Погледна пак капсулата. Сетне поклати глава. Без малко да се поддаде на съблазънта, после обаче върна хапчето във флакончето и си повтори, че решението не е в лекарствата. Нима някога бе вярвала в бързите, лесни решения? Върна се в салона на ресторанта. С годините бе прозряла, че най-добрият начин да разреши проблемите е да поеме по стария изпитан път — да помисли върху нещата, да ги изстрада, да положи усилия. Вгледа се някак отсъстващо в скупчените край масите усмихнати хора и внезапно осъзна иронията на ситуацията: „Няма такова нещо като безплатна вечеря, каза си Ким. И даром даденото все някога се плаща, по един или друг начин“. Странно, но тази мисъл някак я успокои.

По-късно същата вечер, докато четеше в леглото, Ким чу как входната врата се затръшва и трепна. Погледна часовника — още нямаше единайсет.

— Едуард? — повика притеснена.

— Аз съм! — обади се той, както изкачваше по две стъпала наведнъж. Надзърна в стаята на Ким. — Дано не съм те уплашил.

— Не е трудно — отпусна се тя.

— Добре ли си?

— По-добре от това — здраве му кажи! — засмя се мъжът. — Преливам от сили, а съм станал по никое време, още в пет.

Отиде в банята и от там продължи да бъбри оживено и да разказва какви смехории са се случили тази вечер в лабораторията — все едно, че учените само това и вършеха: да си погаждат безобидни номера.

Докато той говореше, Ким си помисли колко различно е нейното настроение от настроението на всички останали в имението. Въпреки очевидния обрат в отношението на Едуард, тя още се чувстваше малко потисната и притеснена.

Щом приключи в банята, Едуард се върна в стаята и и приседна на крайчеца на леглото. Протегна ръка и я плъзна по косата на Ким.

— Лягаш ли си вече? — попита тя. Нима наистина щеше да си тръгне сега, когато напрежението помежду им бе започнало да се топи?

— Да — кимна той. — Налага се да ставам в три и половина заради един опит, който провеждам. Тук нямам аспиранти, които да ми вършат черната работа.

— Не си доспиваш — усмихна му се загрижено Ким.

— Няма такова нещо — възрази той. Сетне внезапно смени темата — Колко пари си наследила заедно с имението?

Ким примига. Напоследък, отвореше ли уста, Едуард все я изненадваше. Изобщо не му беше в стила да задава такива нетактични въпроси.

— Ако се притесняваш, не е задължително да ми казваш — допълни той, видял, че младата жена се колебае. — Питам те само защото искам и ти да спечелиш нещичко от дивидентите на „Омни“. Не желая да продаваме още от акциите на фирмата, но ти си друго. Ще направиш добри пари, ако вложиш в лекарството.

— Не разполагам със свободни средства, всичко вече е вложено — успя да изпелтечи тя.

— Не ме разбирай погрешно. Не се правя на търговски пътник Просто искам да ти се отблагодаря за помощта, която оказваш на „Омни“ — все пак разреши лабораторията да бъде построена тук, искам да ти направя малка услуга.

— Признателна съм ти.