Дом на пръст и кръв

Липсващото парче от пъзела дойде на мястото си.

Затова Даника го беше скрила в гърба на Брайс. Единствено носител на звезделфската кръв можеше да задейства Рога.

Мика бе вярвал, че синтът и кръвта на Брайс ще са достатъчни да го подчини на волята си, без да е необходима силата на истински Звезделф. Рогът наистина бе възстановен — но проработи, защото Брайс беше наследница на древния елфически род. Артефактът и носителят му се бяха слели ведно.

По воля на Брайс Рогът можеше да отвори портал към всеки свят, всяко измерение. Точно каквото бе искал да постигне Мика. Но такава мощ — особено в ръцете на получовек — застрашаваше суверенитета на астерите. А те премахваха всяка заплаха за властта си.

В костите на Хънт се надигаше грохот.

Рун изръмжа:

— Не могат да я убият. Само тя е способна да затвори тези шибани портали.

Сандриел се облегна в стола си.

— Още не е направила Скока, принце. Така че определено могат. — След малко добави: — Пък и ми се струва напълно изтощена. Не виждам как ще затвори дори още една порта, камо ли още шест.

Хънт сви пръсти в юмруци.

Хипаксия пак го погледна в очите и се усмихна леко. Покана и предизвикателство. Магията й трепкаше в него, по челото му.

Сандриел беше уведомила астерите, за да убият Брайс.

Неговата Брайс. Той съсредоточи цялото си внимание в тила на Сандриел.

А когато магията на Хипаксия заличи напълно ореола от челото му, се изправи на крака.

89

Конферентната зала се разтресе.

Рун нарочно отвлече вниманието на Сандриел, заговаряйки я, докато кралица Хипаксия освобождаваше Хънт от ореола. Беше усетил вълна от силата й по масата и веднага щом видя как мастилото по челото на Аталар засиява, се досети какво прави вещицата с ръка върху тази на Хънт.

Докато татуировката се олющваше от кожата му, очите на Хънт се пропиваха със студена смърт. Истинското лице на Умбра Мортис.

Сандриел се завъртя към него, усетила твърде късно кой стои зад нея. Без позорния белег през челото му. Хънт оголи зъби и през изражението на архангелката пробяга чист ужас.

Около ръцете на Аталар се събираха светкавици. Стените на залата се пропукаха. От тавана се посипаха парчета мазилка.

Сандриел се оказа твърде бавна.

Рун знаеше, че Сандриел е подписала собствената си смъртна присъда, връщайки се без триариите си. И я подпечата, когато призна, че е насочила гнева на астерите към Брайс.

Дори могъщата й архангелска сила не можеше да я предпази от Аталар. От нуждата му да защити Брайс.

Светкавиците му пробягаха по пода. Сандриел едва успя да вдигне ръце и да призове стихийния си вятър, преди унищожителната сила на Хънт да я достигне.

Светкавиците му избухнаха с оглушителен пукот.

Рун се хвърли под масата, повличайки Хипаксия със себе си. Парчета камък заваляха тежко по повърхността й. Флин ругаеше свирепо до него, а Деклан клекнал прикриваше един лаптоп с тялото си. Задушлив прашен облак обгърна залата. Рун вкуси етер по езика си.

Светкавиците продължаваха да лижат стаята като плющящи камшици.

Времето се огъна, забави хода си, заплъзга се край тях…

— Мамка му! — повтаряше Флин запъхтяно и всяка дума се проточваше цяла вечност и профучаваше с бясна скорост.

И светът отново се наклони, заточи се като петмез.

Светкавиците секнаха. Облакът от прахоляк започна да пулсира, да жужи.

Времето възвърна нормалния си ход и Рун изпълзя изпод масата. Знаеше какво ще види във виещия се наелектризиран облак, в който всички се взираха. Фурия Акстър беше насочила пистолета си към мястото, където допреди малко бяха стояли архангелката и Хънт. Тъмната й коса беше побеляла от прах.

Хипаксия помогна на Рун да се изправи и впери изцъклен поглед в облака. Вещерската кралица несъмнено знаеше, че Сандриел би я убила, задето е освободила Хънт. Но беше рискувала, залагайки на Умбра Мортис.

Облакът започна да се разсейва, а светкавиците вече избледняваха в прашния въздух. Беше заложила правилно. Кръв обливаше лицето на Хънт и призрачен вятър рошеше крилата му.

В едната си ръка държеше за косата отсечената глава на Сандриел.

Устата й още беше отворена в писък, измежду устните й се виеше пушек.

Хънт вдигна бавно главата пред лицето си и я заоглежда като някой от древните герои на Раганско море, посякъл чудовище.

Накрая просто я пусна. Главата тупна глухо на пода и се килна на една страна. От устата и ноздрите й още извираха струйки дим. Беше изпържил архангелката отвътре със светкавиците си.

Ангелите в залата паднаха на коляно. И сведоха глави. Дори Исая Тибериан, видимо смаян. Никой на цялата планета не владееше такава сила. Никой не я бе виждал в пълната й мощ от векове.

Двама губернатори бяха загинали в един ден, помисли си Рун. Убити от сестра му и… какъвто там й беше Хънт. Ако съдеше по страхопочитанието върху лицето на баща му, Есенния крал се питаше дали Хънт няма да изпече и него заради отношението му към Брайс.

Брайс, сестра му, наследила кръвта на Звезделф.