Дом на пръст и кръв

Но Хънт срещна стоманения поглед на Мика, прочете безпристрастната решимост в него. Коленичи и съблече якето и ризата си.

— Няма да повдигна обвинение — обади се Амели. — Сабин, не съм съгласна с това. Просто забрави.

Мика тръгна към Хънт и в ръката му се появи лъскав двуостър меч.

Брайс се хвърли на пътя му.

— Моля те… умолявам те…

Мирисът на сълзите й изпълни кабинета.

Виктория веднага застана до нея. За да я подкрепи. И прошепна толкова тихо, че Хънт едва я чу:

— Ще му пораснат нови. До няколко седмици ще му пораснат нови.

Но сега щеше да боли адски. Хънт пое няколко успокоителни глътки въздух. Спусна се надълбоко в себе си, до онова място, където претърпяваше всички наказания, всички кървави мисии, всеки смъртоносен удар, който бе принуден да нанесе.

— Сабин, не — продължаваше Амели. — Стига!

Сабин мълчеше. Наблюдаваше, без да трепне.

Хънт разпери криле и ги вдигна достатъчно високо над гърба си, за да позволи чист замах.

Брайс закрещя нещо, но Хънт просто погледна Мика.

— Направи го.

Мика дори не кимна, преди да замахне с меча.

Агония, каквато не бе изживявал от двеста години, проряза тялото му, прекъсна всичко…

Писъците на Брайс го изтръгнаха от безсъзнанието.

Бяха достатъчен стимул да избистри ума си насила въпреки жестоката болка в гърба му, в душата му.

Явно беше изпаднал в несвяст само за секунда, защото кръвта още бликаше от крилете му, лежащи като паднали клони на пода на кабинета.

Амели като че ли всеки момент щеше да повърне, Сабин се подсмихваше злорадо, а Брайс клечеше до него, оцапала панталона и ръцете си с кръвта му, и ридаеше:

— О, богове, о, богове…

— Вината е изкупена — заяви Сабин на Мика, който вече се обаждаше на медвещер.

Хънт беше платил за постъпката си, всичко беше приключило и можеше да се прибере у дома с Брайс.

— Ти си позор, Сабин. — Думите на Брайс изсвистяха като копие през стаята и тя оголи зъби срещу наследницата на прима. — Ти си позор за всеки вълк, живял някога на тази планета.

— Не ме интересува мнението на някакъв си мелез — отвърна Сабин.

— Даника не заслужаваше майка като теб — изръмжа разтреперано Брайс. — Заслужаваше много по-добра.

Сабин спря.

— А аз не заслужавах себична, безгръбначна лигла за дъщеря, но ето че такава ми се падна.

Свирепото ръмжене на Брайс го достигна глухо през мъглата на агонията му. Но Хънт не успя да я спре, когато скочи на крака, видимо изтръпвайки от болката в бедрото си.

Мика препречи пътя й. Брайс виеше задъхано през зъби, но архангелът остана на мястото си, непоклатим като планина.

— Изведи го оттук — нареди й със спокоен, категоричен тон. — Води го у вас, в квартирите, все ми е едно.

Сабин обаче явно беше решила да се позадържи колкото да ухапе Брайс за последно и й каза с гърлен отровен глас:

— Знаеш ли, че миналата зима се обърнах към Подземния крал, за да поискам отговори от Даника или каквато енергия е останала от нея в Спящия град?

Брайс застина с онази съвършена неподвижност на елфите. Чист ужас изпълни очите й.

— Знаеш ли какво ми каза той? — Зверско изражение обзе лицето на вълчицата. — Каза, че Даника не пожелала да се яви. Жалката ми дъщеря не благоволи да се изправи лице в лице с мен дори от отвъдното. Защото се срамуваше. Срамуваше се от постъпката си, от безпомощните си писъци, докато е умирала, молейки се като някой от вас. — Цялото й тяло като че ли вибрираше от ярост. — И знаеш ли какво ми каза Подземния крал, когато настоях да я призове отново?

Никой друг не смееше да проговори.

— Каза ми, че ти, боклук такъв, си сключила сделка с него. Заради нея. Че си го потърсила след смъртта й и си й отстъпила своето място в Костения квартал, за да я приеме. Опасявала си се, че няма да я допусне, защото е умряла като страхливка, и си му се примолила да вземе нея вместо теб.

Дори болката на Хънт сякаш секна за момент от думите й.

— Не отидох за това! — отрече яростно Брайс. — Даника не е била страхливка в нито един шибан миг от живота си! — изкрещя с пресеклив глас.

— Нямаш право — избухна Сабин. — Тя беше страхливка и умря като такава, и заслужаваше лодката да я изсипе в реката! — изкрещя алфата. — А сега цяла вечност ще носи срама си заради теб! Тя не трябваше да стига дотам, глупава курво. И сега ще страда!

— Достатъчно — каза Мика.

Думата му съдържаше ясна заповед. Напусни.

Сабин просто се изсмя бездушно и се завъртя на пета, оставяйки Брайс да ридае неутешимо.

Напусна кабинета с горда крачка, следвана плътно от Амели.

— Съжалявам — прошепна Амели, затваряйки вратата.

Брайс се изплю към нея.

Това беше последното, което Хънт видя, преди тъмнината да го превземе отново.

Никога нямаше да им го прости. На никого от тях.