Дом на пръст и кръв

Нареждайки под носа си ругатни, с които майка й би се гордяла, Брайс отключи синята желязна врата на апартамента, готова за наплива от вълчи важности, фасони и вмешателство във всичко, свързано с личния й живот. И това описваше само Даника.

Глутницата й извисяваше тези навици до изкуство. Най-вече защото считаха Брайс за една от тях, макар и да не носеше символа им татуиран от едната страна на врата си.

Понякога съжаляваше бъдещия партньор на Даника, който и да беше той. Клетичкият нямаше да подозира какво си навлича на главата, като се обвързва с нея. Освен ако и той самият не беше вълк — макар че Даника имаше също толкова интерес да спи с вълци, колкото и Брайс.

Сиреч никакъв.

Брайс бутна вратата с рамо — изопнатите й ръбове често засядаха в касата, главно заради злоупотребата на диваците, които сега се излежаваха по продънените дивани и кресла — и въздъхна, когато шест чифта очи се впериха в нея. И шест широки усмивки.

— Как мина мачът? — попита вяло, хвърляйки ключовете си в кривата керамична купа, която Даника беше „сътворила“ на един пропаднал курс по грънчарство в университета.

Не беше получила нито дума от приятелката си за срещата относно Бригс, освен едно лаконично „ще ти разказвам у дома".

Явно срещата беше протекла гладко, щом Даника беше успяла да отиде и на мача. Дори й изпрати снимка на цялата глутница пред игрището за сънбол с Итън — дребничка фигура с шлем — на заден план.

Малко по-късно получи съобщение и от звездата на отбора:

„Другия път гледай да дойдеш, Куинлан".

Брайс му отговори:

„Кутренцето е страдало по мен?".

„И още как", отвърна Итън.

— Спечелихме — рече лениво Конър от нейното любимо място на дивана, толкова изпружен, че сивата му тениска на университетския отбор по сънбол се беше набрала нагоре, разкривайки изсечените му мускули и златиста кожа.

— Итън отбеляза печелившия гол — добави Бронсън, който още не беше съблякъл синьо-сребристата фланела с надпис „Холстръм" на гърба.

Итън, малкият брат на Конър, се ползваше с неофициално членство в глутницата „Дяволи". И по една случайност беше вторият й любим човек на света след Даника. Непрекъснато си разменяха по телефона хапливи шегички, снимки и добронамерени обиди по адрес на Конър и тарторското му поведение.

— Пак ли? — попита Брайс, събувайки перленобелите си обувки с десетсантиметрови токове. — Толкова ли не може някой път да сподели славата с другите момчета?

Всяка друга вечер Итън би седял на дивана до брат си и би принудил Брайс да се намърда между двама им, за да гледат заедно някое телевизионно шоу, но след мачове обичаше да купонясва с момчетата от отбора.

Брайс задържа погледа си върху Конър по-дълго, отколкото повечето хора биха сметнали за разумно, и едното ъгълче на устата му се вдигна в полуусмивка. Другите петима членове на глутницата, двама от които още бяха във вълчи облик и размахваха рунтави опашки, имаха благоразумието да държат устите и муцуните си затворени.

Всички знаеха, че ако Даника я няма, Конър е алфа на глутницата „Дяволи“. Той обаче не я мразеше заради това. Нямаше амбиции да й отнеме мястото. За разлика от Сабин.

Брайс избута резервния си сак за курса по танци, за да направи място за дамската си чанта върху портмантото, и попита вълците:

— Какво ще гледате тази вечер?

Каквото и да отговореха, вече беше решила да се свие в леглото с любовен роман. И на затворена врата.

Натали, която прелистваше жълто списание на дивана, отговори, без да вдигне глава:

— Някакъв нов полицейски трилър за прайд лъвове, които погват злонамерена елфическа корпорация.

— Звучи като достоен за филмова награда — каза Брайс.

Бронсън изсумтя неодобрително. Неговите вкусове клоняха към експерименталното кино и документалните филми. Нищо чудно, че не му позволяваха да избира развлечението за сбирките им.

Конър прокара мазолест пръст по извития подлакътник на дивана.

— Късничко се прибираш.

— Ходя на работа — отбеляза Брайс. — Не е лошо и ти да се хванеш някъде, вместо само да висиш на дивана ни.

Всъщност не беше справедливо да говори така. Като Втори на Даника, Конър вършеше много от мръсната работа на глутницата. За да предпази града, убиваше, измъчваше и осакатяваше, а после излизаше и го правеше отново още преди да е залязла луната.

Никога не се оплакваше от задълженията си. Никой от тях не се оплакваше.

„Какъв е смисълът да мрънкаме — обясни Даника, когато Брайс я попита как понасят всичката тази жестокост, — при положение че нямаме друг избор, освен да се присъединим към Помощната гвардия?“ Службата на метаморфите хищници в подходящи отряди на гвардията беше предопределена още преди раждането им.

Брайс се сдържа да не погледне към рогатия вълк, татуиран на врата на Конър — доказателство за предопределената му доживотна служба. За вечната му преданост към Даника, глутницата „Дяволи" и Помощната гвардия.

Конър просто я огледа, без да сваля половинчатата усмивка от лицето си. Брайс стисна зъби.

— Даника е в кухнята. Изяжда половината пица, преди да сме я опитали.