Дивергенти

Когато прекъсваме за обяд, ръцете ми пулсират от стискането на пистолета и ми е трудно да изпъна пръсти. Разтривам ги, докато вървя към столовата. Кристина кани Ал да седне с нас на обяд. Всеки път, когато го погледна, отново чувам риданието му.

Разбутвам граховите зърна с вилицата и мислите ми блуждаят около теста за установяване на наклонностите. Когато Тори ме предупреди колко е опасно да си Дивер-гент, имах чувството, че страшната тайна е дамгосана върху челото ми и ако не внимавам, някой рано или късно ще я забележи. Досега нямаше проблем, но въпреки това, не се чувствам в безопасност. Какво ще стане, ако за миг се разсея и се случи нещо ужасно?

- Хайде стига бе, наистина ли не ме помпиш?! - обръща се Кристина към Ал, докато си прави сандвич. - Само преди няколко дни учехме заедно математика. А аз изобщо не съм от тихите.

- Проспах повечето часове по математика - отговаря Ал. - Беше все първият час!

Ами ако опасността се забави - какво ще стане, ако ме сполети след години и аз изобщо не предусетя наближаването й?

- Трис - вика Кристина и щрака с пръсти пред лицето ми, - тук ли си?

- Какво? Какво има?

- Питам дали помниш по някой от предметите да сме били заедно - казва тя. - Нищо лично, ама май изобщо не те помня. За мен всички Аскети изглеждаха еднакво. Не че сега е различно, но ти вече не си от тях.

Впивам поглед в нея. Сякаш това трябва постоянно да ми се напомня.

- Извинявай, да не те обидих? - пита тя. - Просто съм свикнала каквото ми е на ума, това да ми е и на езика. Мама все казваше, че любезностите са лъжа в красива опаковка.

- Явно затова нашите касти не се спогаждат особено -казвам и се изсмивам кратко. Прямите и Аскетите не се мразят помежду си като Ерудитите и Аскетите, но все пак се избягват. Истинският противник на Прямите са Миротворците. Онези, които преследват мира на всяка йена, казват Прямите, винаги ще мамят, за да не разбунят духовете.

- Мога ли да седна тук? - пита Уил, потупвайки масата с пръст.

- Какво, вече не искаш ли да си с твоите приятелчета Ерудипш? - пита Кристина.

- Те не са ми приятелчета - отговаря Уил, докато оставя чинията. - Като сме трансфери от една и съща каста, не означава, че се спогаждаме особено. На всичкото отгоре Едуард и Мира са гаджета и нямам намерение да ставам трето колело.

Едуард и Мира, другите двама трансфери от Ерудити-те, седят през две маси и така са се лепнали един за друг, че лактите им се блъскат, докато режат храната. Мира от време на време спира, за да целуне Едуард. Наблюдавам ги внимателно. През живота си съм виждала само няколко пъти хора да се целуват.

Едуард извръща глава и притиска устни в устата на Мира. Въздухът излиза със свистене между зъбите ми и аз отклонявам поглед. Една част от мен очаква двамата да бъдат смъмрени за това. Другата се пита с известна нотка на отчаяние какво ли е да усетиш нечии устни върху своите.

- Трябва ли да го правят толкова демонстративно} - казвам.

- Тя просто го целуна - поглежда ме намръщено Ал. Ко-гато се мръщи, дебелите му вежди опират о миглите. - Не е като да са се съблекли голи.

- Хората не се целуват пред очите на останалите.

Ал, Уил и Кристина ми се усмихват съчувствено.

- Какво? - питам.

- Аскетът в теб пак надига глава - отговаря Кристина. - Никой от нас няма нищо против малко публична проява на чувства.

- О! - вдигам рамене. - Ами... В такъв случай ще трябва и аз да го преодолея.

- Или пък може да си останеш фригидна - казва Уил, а зелените му очи проблясват пакостливо. - Така де, ти си решаваш.

Кристина запраща франзелата към него. Той я улавя и забива зъби в хлебчето.

- Не се дръж гадно с нея - казва тя. - Студенината й е вродена, също както ти си многознайко.

- Аз не съм студена  - възкликвам.

- Не се връзвай! - казва Уил. - Не ти се отразява добре. Я се виж, цялата почервеня!

От тази забележка още по-силно пламвам. Всички се кискат. Насилвам се и аз да се засмея и след няколко секунди смехът ми става съвсем естествен.

Чувствам се добре, когато се смея отново.

След обяда ф ор ни повежда към нова зала.Тя е огромна, с напукан дървен под, който проскърцва, а в средата му е нъ рисуван голям кръг. На стената отляво има зелена учебна дъска. Учителят ми от Начално ниво използваше такава, но оттогава не съм виждала подобна. Сигурно това има нешо общо с приоритетите на Безстрашните - най-напред практиката, после теорията.

Имената ни са изписани върху дъската по азбучен ред. Провесени на крачка една от друга, в единия край на залата има избелели боксьорски круши.

Подреждаме се в редица зад тях, а Фор се изправя по средата, така че всички да го виждаме.

- Както казах и сутринта - започва той, - следващото нещо е да се научите да се биете. Целта е да сте готови за действие; тялото ви да е подготвено да реагира срещу заплахите и предизвикателствата. Това ще ви е необходимо, ако имате намерение да оцелеете като Безстрашни.

Дори не мога да си представя живота си като една от Безстрашните. Единственото, за което мисля в момента, е как ще мина през инициацията.