Червеношийката

— Ако няма мъгла, разбира се — уточни той, заслужи смеха на колегите си и със задоволство отбеляза, че за миг Мьолер забрави за нервността си и също се засмя. Бранхауг му се усмихна, показа здравите си зъби, станали още по-бели след последните козметични процедури при зъболекаря.

— Още не знаем точно колко човека ще дойдат — продължи Бранхауг — В Австралия президентът имаше ескорт от две хиляди души, в Копенхаген — хиляда и седемстотин.

Около масата започнаха да шушукат.

— Но по моя преценка ще бъдат около седемстотин човека.

Бранхауг съобщи това с непоколебимото убеждение, че неговата „преценка“ скоро ще бъде потвърдена, защото преди час получи факс със списък на седемстотин и дванадесетте човека, които щяха да пристигнат.

— Някои от вас сигурно се питат за какво са му на президента толкова много хора за двудневна среща. Много просто. Става дума за добрата стара реторика на властимащите. Седемстотин, ако преценката ми е правилна, е точният брой на войниците на Фридрих III6, когато е поел към Рим през 1468 година, за да обясни на папата кой е най-великият човек на света.

Последва одобрителен смях. Бранхауг намигна на Ане Стьорксен. Беше прочел това изречение във вестник „Афтенпостен“. Плесна с ръце.

— Няма нужда да ви обяснявам колко безумно кратко време са два месеца, затова всеки ден в десет часа ще имаме координационни срещи тук, в тази зала. Докато тези четири момчета са наша отговорност, ще се наложи да изоставите другите си задачи. Отпуските и компенсациите за извънредно работно време са забранени. Също и болничните. Някакви въпроси, преди да продължим?

— Ами, мислим, че… — започна държавният секретар.

— Включително и в случай на депресия — прекъсна го Бранхауг и Бярне Мьолер неволно се изсмя по-високо, отколкото е прилично.

— Ами ние… — опита се да продължи държавният секретар.

— Заповядайте, Майрик — подкани Бранхауг.

— К’во?

Шефът на ПСС Кюрт Майрик повдигна плешивата си глава и погледна Бранхауг.

— Щяхте да казвате как преценявате риска от атентати — напомни Бранхауг.

— А, т’ва ли — каза Майрик. — Носим копия.

Майрик, родом от Тромсьо, говореше на особена, непоследователна смесица от местен диалект и книжовен норвежки. Той кимна на жената до него. Бранхауг я изгледа продължително: без грим, с къса, кестенява коса, подстригана на черта и закрепена с неподходяща шнола, а костюмът, някаква сива, вълнена дреха, си беше направо скучен. И макар да придаваше на лицето си преувеличено сериозен вид, както правеха обикновено работещите жени от страх, че няма да ги вземат насериозно, тя му харесваше. Имаше кафяви и нежни очи, а високите скули й придаваха аристократичен вид; почти не приличаше на норвежка. Бранхауг я бе срещал и преди, но прическата й бе друга. Как се казваше — май е нещо библейско — Ракел? Новата прическа загатваше за евентуален скорошен развод. Тя се наведе към куфарчето с документи между нея и Майрик, а Бранхауг по навик се загледа в деколтето на блузата й, но то бе доста затворено и не показваше нищо интересно. Вероятно има деца, които вече ходят на училище? Дали би имала нещо против да се усамоти с него в хотел в центъра през деня? Блазнят ли я силни мъже?

Бранхауг:

— Направете само кратко резюме, Майрик.

— Добре.

— Преди това искам да отбележа нещо… — обади се държавният секретар.

— Нека да оставим Майрик да си довърши мисълта и после ще кажете всичко, което поискате, става ли, Бьорн?

За пръв път Бранхауг използва малкото име на държавния секретар.

— Службата за сигурност преценява, че съществува опасност от атентат или друг вид посегателство — докладва Майрик.

Бранхауг се усмихна. С периферното си зрение видя как шефката на полицията направи същото. Умно момиче, държавен изпит по право и кристалночисто служебно досие. Дали да я покани заедно със съпруга й у дома на вечеря с пъстърва? Бранхауг и жена му живееха в просторна дървена къща на границата с квартал Нурберг Трябваше само да си наденеш ските пред гаража. Бернт Бранхауг обожаваше тази къща. Жена му я намираше за много мрачна, тъмното дърво я плашело, а и не харесваше гората около къщата. Да, покана за вечеря. Солидно дърво и пъстърва, уловена от самия него. Това би бил най-точният сигнал.

— Позволявам си да ви напомня, че четирима американски президенти са загинали вследствие на атентати. Абрахам Линкълн през 1865-а, Джеймс Гарфийлд през 1881-а, Джон Кенеди през 1963-а и…

Той се обърна към жената с високите скули, която беззвучно изговори името.

— А, да, Уилям Маккинли. През…

— През 1901-а — Бранхауг се усмихна приветливо и погледна часовника. — Точно така. Но през тези години е имало много повече атентати. Хари Труман, Джералд Форд и Роналд Рейгън са били обект на сериозни покушения, докато са били действащи президенти.

Бранхауг се изкашля: