Беки Б. и аферата с чантата

„Пътешествия и маршрути в Аляска“ ООД

п. к. 80034

Чугяк

Аляска

факс за:

Г-жа Ребека Брандън

хижа „Бялата мечка“

Чугяк

От:

Дейв Крокърдейл

„Пътешествия и маршрути в Аляска“

16 февруари 2003 г.

Уважаема госпожо Брандън,

Благодаря Ви за запитването.

Горещо настояваме в никакъв случай да не предприемате изпращане по море до Великобритания на шест кучета хъски заедно с шейната.

Съгласен съм с Вас, че кучетата хъски са прекрасни животни, а идеята Ви точно те да се окажат разрешението на проблема по замърсяването на големите градове определено ми допада. Въпреки това изобщо не съм убеден, че властите в Лондон ще Ви разрешат да ги изкарате на улицата, макар и да настоявате, че ще „снабдите шейната с колела и ще й сложите регистрационен номер отзад“.

Надявам се, че продължавате да се наслаждавате на Вашия меден месец!

С най-добри пожелания:

Дейв Крокърдейл,

мениджър

Едно

Добре де, спокойно! Не се паникьосвай! Мога да го направя!

Всичко опира само до това да оставя по-висшата ми същност да вземе превес, да постигне просветление и да ме превърне в лъчисто творение от бяла светлина.

Фасулска работа!

Намествам си деликатно задните части върху килимчето за йога и се обръщам така, че лицето ми да гледа право към слънцето. После тайничко смъквам тънките презрамки на потничето си. Не виждам защо човек да не може едновременно да достигне състояние на върховно блаженство и да получи готин тен.

Седя си на склона на един хълм в Шри Ланка, върху който е разположен Центърът за отдих и духовно уединение „Блу Хилс“, и забелязвам, че гледката е забележителна. Пред мен се простират хълмове и чаени плантации, които накрая се сливат с наситено синьото небе. Оттук съзирам ярките дрехи на берачите на чай в полята, а ако извърна леко глава, в далечината зървам слон, който си крачи кротко сред храсталака.

А ако извърна глава още мъничко, виждам и Люк. Моят съпруг. Той е седналият върху синьото килимче за йога, с изрязаните ленени панталони и раздърпаната тениска — онзи, дето седи с кръстосани крака и затворени очи.

Да, знам. Направо невероятно, нали?! След десетмесечния ни меден месец Люк се превърна в човек, напълно различен от онзи, за когото се омъжих. Старият надъхан бизнесмен вече го няма. Изчезна. Стопи се. Костюмите също изчезнаха. Сега си има страхотен тен и стегнато тяло, косата му е дълга и с кичури, изрусени от слънцето, а част от ситните плитчици, дето му ги направиха в Бонди Бийч, все още си стоят. На китката си носи гривната на приятелството, която си купи в Масаи Мара, а на едното му ухо проблясва миниатюрна сребърна халкичка.

Люк Брандън с халка в ухото! Люк Брандън седнал с кръстосани крака!

Сякаш почувствал погледа ми, той отваря очи и ми се усмихва. Аз му отвръщам със същата блестяща усмивка. Женени цели десет месеца! И нито една кавга!

Е, добре де, нали знаете как е?! Само от време на време по някоя размяна на нещо по-остричко.

— Сидхасана — казва Чандра, учителят ни по йога, и аз изпълнително поставям десния си крак върху лявото бедро. — Прочистете съзнанието си от всички излишни мисли!

Окей. Прочиствам си съзнанието. Концентрирам се.

Не искам да се хваля, обаче за мен прочистването на съзнанието е детска работа. Направо не мога да проумея как може да има хора, за които това да е трудно! Така де, немисленето би трябвало да е къде-къде по-лесно от мисленето, не съм ли права?

Истината е, че аз май съм родена за йога. Идва ми буквално отвътре. В този център сме едва от пет дена, обаче аз вече мога да правя и лотоса, и всичкото останало там! Даже се чудя защо да не взема да се захвана да давам уроци по йога, когато се приберем вкъщи.

Може пък да стана партньорка на Труди Стайлър. Божичко, ами да! И после двете можем да създадем модна линия за играещи йога — само в млечносиво и бяло, и с миниатюрно лого…

— Фокусирайте се върху дишането си! — нарежда Чандра.

Ох, вярно бе! Дишането. Добре.

Вдишване… издишване. Вдишване… издишване. Вдишване…