Algoritam

Добре, така ставаше. Картинката започна да се изяснява. Някой научава за «Обсидиан». Засега не беше важно как; Бен знаеше от разговора си с Алекс, че има много възможности. Някой иска да заличи изобретението. Кои са основните възли, които трябва да се ударят? Изобретателят, адвокатът, спецът по патентите. Патентното ведомство. Патентната база данни. Адвокатската фирма.

— Какво искаха от теб? — попита Бен.

— Искаха да разберат как могат да се отърват от «Обсидиан». Казах им, че не могат, беше вкаран в правителствената система за регистрация на патенти, за бога, но те отговориха, че това не ги притеснява. Как можели да се отърват от него в «Съливан, Грийнуолд»? Искаха да знаят как работи нашата компютърна система, пароли, бекъпи, всичко.

— И ти им каза.

— Трябваше.

Връзваше се. Знаеха от молбата, че Алекс се занимава с патента. Но за информацията, която им трябваше, за да са сигурни, че изобретението ще изчезне, имаха нужда от вътрешен човек.

Откъде са разбрали, че могат да използват точно него? Започваш от страницата на фирмата. Там са изброени съдружниците и адвокатите, има биографиите на всички. Разбираш къде съществува евентуална възможност от информацията, която е публично достояние. Търсиш женени хора, хора със семейства, хора със слаби места. Осигуряваш си няколко заповеди във връзка с националната сигурност и се набъркваш в живота им: подслушваш телефоните им, проверяваш състоянието на кредитните им карти, следиш имейлите им. Кой лъже с данъците? Кой има любовница? Кой е скрит хомосексуалист? Кой си е основал практика, която налага чести пътувания до един от най-големите градове за секстуризъм?

После влизаш в някоя онлайн система за резервации и проверяваш кога пътува. Кой хотел? Човекът е съдружник в голяма адвокатска кантора, ще отседне в един от трите или четирите най-хубави в града. Тайно проникваш в стаята му. Камера през ключалката. Таен видеозапис. Или го проследяваш до някое друго място. Събираш доказателства. Показваш му ги. Караш го да разбере какво ще стане, ако жена му види снимките. Или ако видеото бъде качено в YouTube и линкът бъде изпратен на всички контакти от пощенската му кутия. Вече държиш в ръцете си живота му, репутацията му, всичко. Притежаваш го.

— Кой беше човекът, на чийто мобилен звъня сутринта?

— Това беше същият човек. Той ме чакаше на паркинга онази нощ.

— Има ли си име?

— Каза ми да го наричам Ейтриос.

— Добре. Защо се обади на Ейтриос тази сутрин?

— Звънна ми вчера. Търсеше Алекс.

— Ти какво му каза?

— Че Алекс е бил тук сутринта, но оттогава не съм го виждал. Нареди да му се обадя, ако го видя, и да го осведомявам периодически какво става.

Това се потвърждаваше от казаното от него по-рано по телефона, както и от случката в задния двор на Алекс. Но кой беше Ейтриос? За кого работеше?

— Ейтриос — повтори Бен. — Как се свързваше с него?

— Имах номера на мобилния му. Само толкова.

Бен се замисли с какво му е полезно това. Да го проследи до собственика, ясно, но Ейтриос явно беше професионалист и на практика нямаше никакъв шанс да е регистрирал телефона или наел колата под име, което да означава нещо. По дяволите, изглежда, че с убийството му беше прекъснал единствения си източник на информация. Не че имаше кой знае какъв избор, но въпреки това.

Телефонът в джоба му избръмча. Извади и го погледна. Не светеше. Помисли си: Какво става, по дяволите? Джобът му пак избръмча.

Мамка му. Мобилният на Ейтриос.

Извади телефона, който беше взел от волвото, и погледна дисплея. Кодът беше 202, Вашингтон.

— Трябва да се обадя — рече Бен. — Хвани здраво волана, гледай право напред и си дръж устата затворена.

Озбърн се подчини. Бен натисна копчето и вдигна телефона до ухото си.

— Готово е — рече той, отново шепнеше, както беше направил по-рано с Озбърн.

— Защо, по дяволите, не докладва? — отвърна гласът от другата страна.

Бен се бе подготвил да импровизира в една дузина различни посоки. Но не беше подготвен затова. Застина, изведнъж не знаеше какво да каже.

Дрезгавият баритон… провлеченият акцент от Джорджия…

— Хорт — рече Бен. — Какво става, по дяволите?

Последва пауза. Хорт рече:

— Кой е?

— Бен.

Нова пауза.

— Бен? Какво правиш, по дяволите, синко?

— Хорт, какво става? Кой е Ейтриос? Брат ми мишена на нечия операция ли е? И аз ли съм?

— Брат ти… кой е брат ти? Мили боже всемогъщи, за адвоката ли говориш?

Бен отчаяно се опитваше да проумее какво се случва. На глупак ли се правеше Холт? Какви бяха шансовете…

— Какво стана с Ейтриос? — попита Хорт. — Откъде имаш този телефон?

— Ейтриос го няма.

— О, дявол да го вземе! Ти… мамка му, Бен, представа нямаш какви ги забъркваш.

— Какви ги забърквам? Мен ме забъркаха. Опитвам се да оправя нещата.

— Чуй ме. Трябва да се оттеглиш. Веднага. Разбра ли ме? Оттегли се!

— Да се оттегля от какво?

— Още ли си в Сан Франциско?

Алармата в главата му се включи.

— Да, още съм тук.

— И аз съм тук. Трябва да се срещнем.

— Какво правиш тук?

— Ръководя операцията, която ти прецакваш.

— Операцията ти е насочена срещу брат ми.