Algoritam

— Бен — рече Сара. Той мина покрай нея и влезе в банята, сякаш изобщо я нямаше. След секунди излезе, притискаше кърпа към челото си.

— Бен — повтори тя.

Той спря и я погледна.

— Беше грешка — рече. — Забрави го.

После отвори вратата и излезе. Тя се хлопна зад него и той изчезна.

За миг в стаята настъпи неловко мълчание. После Сара попита:

— Какво стана, по дяволите?

— Нищо — отвърна Алекс, изведнъж му се видя толкова противна. Беше я взел, за да ѝ помогне, защото можеше да я грози опасност. И тя му се беше отблагодарила, като оправи брат му. Цяла нощ се беше мъчил да разбие «Обсидиан», докато двамата се бяха чукали като зайци. Да върви по дяволите! Нямаше нужда от нея. Нямаше нужда от никого.

— Отивам си у дома — рече той. — Ще се видим в службата.

— Как така си отиваш у дома? Бен току-що ти каза…

— Не ми се слуша! — отвърна Алекс по-рязко, отколкото беше възнамерявал. — Просто… както ти каза той, забрави за всичко. Забрави.

Прекоси коридора и влезе в третата стая да си събере багажа. Не му пукаше дали някой го преследва. За нищо не му пукаше. Ако някой го убие, ще тежи на съвестта на Бен. Както и всичко останало.

28.

Оттегляне

Бен измина няколкото пресечки до Китайската болница на Джаксън Стрийт. Сутрешното слънце се показваше на хоризонта, блясъкът беше достатъчен, за да го накара да се смръщи. Главата му пулсираше от удара с летящия глок, чувствата му бяха объркани от всичко, случило се преди малко, но въпреки това взе необходимите предпазни мерки по пътя.

Не беше очаквал, че Алекс ще хвърли пистолета. Това му напомни колко опасен може да е един аматьор. Защото нито един професионалист на света нямаше да хвърли пистолет, поне не и зареден и готов за стрелба. Беше просто… противно на всички инстинкти.

Разбира се, пистолетът не беше зареден, макар че Алекс не го знаеше. Докато той беше на пода и се мъчеше да си поеме въздух, Бен бе извадил пълнителя и го беше изпразнил. Знаеше, че брат му няма да забележи разликата. И въпреки че само се опитваше да засрами и унижи малкия нещастник със собствените му номера, убеден, че той няма да има куража да дръпне спусъка, все пак сигурното си беше сигурно.

Намръщи се от болката в главата. Носеше няколко охлаждащи превръзки в чантата си и можеше да ги използва, за да спре кръвта, но болницата беше толкова близо… щяха да дезинфектират раната и да я затворят както трябва, а превръзките щеше да запази за истински спешен случай.

Да, излезе прав за куража на Алекс, или по-скоро за липсата на такъв. Но не съжаляваше, че бе подредил картите в своя полза за всеки случай. Какво говореше това? Най-глупаво беше да кажеш на някого: «Не ти стиска». Няма смисъл да поемаш подобен риск.

Беше рискувал, като тръгна да бие Алекс. Защото, щом се ядоса, му беше много по-лесно да започне, отколкото да спре. Дори и не помнеше всичко. Алекс го бе обвинил, че е убил Кейти, най-сетне го беше изрекъл на глас, Бен знаеше, че си го мисли от години. Чу думите и тогава… какво направи? Всичко потъна в червена мъгла и после тръгна да го души, нали? Да, душеше го.

Душах го? Кажи си го.Убиваше го. Знаеш си. Усети го. Искаше го.

Но се бе спрял. Не знаеше как, но беше успял. Това все пак значеше нещо.

Влезе в спешното на болницата и попълни формуляра, като използва фалшиво име и номер. Извади късмет — нямаше друг спешен случай преди него. Приеха го веднага и се захванаха да обработват раната му.

Невероятно. Беше преживял две престрелки за един ден, плюс задачата в Истанбул преди седмица — защо да не брои и нея? — и се бе измъкнал без драскотина. И накрая собственият му брат, за когото между глока и камъка нямаше разлика, го рани.

Едва не се разсмя при тази мисъл. Макар да беше бесен, трябваше да признае на Алекс, че бе показал малко смелост. Поне се беше съпротивлявал. И се бе опитал да използва пистолета, макар че Бен го видя да го търси и успя лесно да го спре.

След пет шева и два ибупрофена си тръгна от болницата и прибра колата си от мястото, където я беше паркирал снощи. Почуди се какво му се прави. Нямаше нови заповеди, а и след Истанбул не ги очакваше най-малкото поне още две седмици. Можеше да иде в Браг, да използва стрелбището, да не сваля гарда. Или да хване самолета до Кабо за няколко дни. Да, Кабо, да се погмурка малко, да се попече на плажа. Щеше да е най-добре.

Щеше да се отбие на юг по пътя. Да види дали не може да открие волвото. Не заради Алекс — майната му! За да задоволи собственото си любопитство, така де.