Algoritam

— Да, добре. Защото нищо не ти дължа. Пък и никога не си ми бил благодарен. Знаеш само да се оплакваш, ако приемем, че изобщо си забелязал какво правя за теб.

— Какво правиш за мен? Мили боже, как някой може да бъде толкова сляп?

— Сляп ли? — възкликна Бен. — Аз съм бил сляп? Непрекъснато ти спасявам задника, щом се забъркаш в нещо. Също като едно време в училище, само че сега хората, които са те подгонили, няма просто да ти хвърлят един бой, ами ще те убият! Мислиш си, че съм длъжен да те защитавам, и то до такава степен, че дори не ти хрумва да ми кажеш едно благодаря. Е, писна ми. Същите простотии като едно време, дойде ми до гуша.

— Искаш да ти бъда благодарен, защото си разкарал няколко побойници в училище, така ли, Бен? Ти уби Кейти. Уби я. Защо просто…

Бен замахна толкова бързо, че Алекс нямаше време да реагира. Удари го в гърдите с две ръце и той политна назад към стената. Главата му се удари в мазилката и му излязоха свитки. Бен го сграбчи за ризата и го опря в стената, кокалчетата му се забиха в гърлото му. Алекс сграбчи китките на Бен и се опита да ги отскубне, но беше безполезно. Не можеше да говори. Не можеше да диша. Бен крещеше нещо несвързано, дъхът му пареше лицето на Алекс, зъбите му бяха оголени.

Алекс изви ръка, за да го удари, но беше прилепен към стената и не можа да замахне. Удари Бен в челюстта, но нямаше полза. Усети как дробовете му се гърчат за въздух и си помисли: О, боже, той се опитва да ме убие, наистина ще ме убие — и се паникьоса. Вдигна коляно, но Бен се беше извърнал с хълбок към него, слабините му бяха защитени. Заби нокти в ръцете на Бен, после в лицето му. Кокалчетата още по-здраво се впиха в гърлото му.

Някаква далечна частица от мозъка му шепнеше: Пистолет, пистолет, пистолет.

Бръкна наслуки за пистолета в джоба си. Очертанията на стаята сякаш се размиваха зад лицето на Бен, сиви облаци пълзяха по краищата на всичко.

Пистолет. Пистолет. Пистолет…

Бен заби коляно в топките му. Болката избухна в слабините му, светлина изригна зад очите му. Брат му отстъпи назад и той се свлече на пода, давеше се и му се гадеше.

Бен коленичи и извади пистолета от джоба му, после се отдръпна от него.

— Какво искаш да направиш, Алекс, да ме застреляш ли? Това ли искаш?

Алекс успя да се изправи на колене. Държеше се за гърлото и корема и си поемаше задъхано въздух.

— Да ме застреляш ли искаш? — попита отново Бен. — Мислиш, че аз съм убил Кейти? И татко? И мама? Мислиш, че аз съм виновен? Е, ето ти възможност да отмъстиш за тях. Давай.

Нещо тупна силно на килима до Алекс. Погледна и видя пистолета, който Бен беше взел от джоба му.

Хриптеше и се мъчеше да не повърне. Ще те убия, помисли си.

— Хайде, нали си много корав? Няма ли да защитиш мнението си?

Алекс взе пистолета и го насочи в лицето на Бен. Представи си как натиска спусъка, представи си как брат му полита назад от силата на куршума, който се забива в него.

— Точно така — рече Бен. — Това е начинът. Давай, Алекс! Аз съм човекът, който е убил цялото ти семейство, нали така? Аз го направих, аз съм виновен за всичко. Давай!

Просто дръпни спусъка. Дръпниспусъка. Разкарай самодоволната му усмивка завинаги.

Бен поклати глава с отвращение.

— Няма да те чакам вечно, глупако. Това е шансът ти. Щом искаш да стреляш, стреляй.

Алекс се изправи на крака, гърдите му още свиреха. Стана му гадно, че Бен дори не го беше страх. Всъщност това беше най-гадното.

Тогава го уплаши. Направи го. Той се опита да те убие. Направи го. Кейти. Мама. Татко. Направи го, направи го, НАПРАВИ ГО.

Общата врата, свързваща двете стаи, се отвори вляво от него. Погледна натам. Беше Сара.

— Спри! — извика тя.

Бен погледна първо към нея, после към Алекс.

— Последна възможност — рече той.

— Алекс, полудя ли? Свали пистолета. Свали го!

Боже, искаше да го направи. Но от мисълта да забие един куршум в омразния скапаняк, който му беше брат, му се догади отново.

Не можеше. Знаеше го. И това, че и Бен го знае, че брат му беше наясно през цялото време, направо го влуди.

Без да се замисли, замахна и хвърли пистолета към главата му. Улучи го в челото и Бен падна на земята.

Сара извика:

— Алекс!

— Добре — рече Алекс. — Сега е твой ред. Давай!

Бен седна. От зейналата рана на челото му се стичаше струйка кръв. Вдигна пистолета.

— Искаш да ме убиеш? — изкрещя Алекс, като заби палци в гърдите си. — Уби всички останали. Давай! Убий ме и мен!

Бен прокара пръсти по челото си. Погледна кръвта по тях и ги изтри в халата.

— Ако изобщо ми пукаше за теб — отвърна той, — щях да го направя. Но не ми пука. Свършено е между нас. Оправяй се сам.

Приближи се до купчината дрехи на пода, свали хавлията, все едно Алекс и Сара изобщо ги нямаше, нахлузи панталоните си, после обувките, след тях ризата без копчета и накрая сакото. Вдигна чантата си и извади мобилните телефони на Алекс и Сара. Хвърли ги на леглото и преметна чантата през рамо.