Algoritam

Алекс почука, изчака. Никакъв отговор. Почука отново, по-силно. След малко чу гласа на Бен:

— Една секунда. Да се облека.

След половин минута Бен отвори вратата, беше само по хавлиена кърпа. Каза:

— Рано си станал.

— Успях — отвърна Алекс, като мина покрай него. — Разбих го. Знам за какво всъщност служи «Обсидиан».

Бен затвори и заключи вратата зад него.

— Чакай малко — отвърна. — Първо трябва да ида до тоалетната.

Изчезна в банята за секунда. Алекс огледа стаята. Покривката на едното легло беше дръпната. На пода имаше купчина дрехи. Май бяха сакото и ризата, с които Бен беше излязъл снощи.

Бен излезе, беше облякъл една от хотелските хавлии. Седна на едно от леглата.

— Кажи ми.

— Трябва да извикаме Сара. Трябва да го чуе.

— Сигурно спи.

Алекс остана леко изненадан от загрижеността на Бен. Вчера не я беше оставил дори да се отбие до тоалетната. Сега се притесняваше да не я събуди?

— Ще иска да го чуе, повярвай ми — отвърна Алекс. Запъти се към общата врата и я отвори, после почука на вратата от другата страна. — Сара, Алекс е. Будна ли си? Намерих това, което търсехме.

— Идвам веднага — чу той от другата страна на вратата. След минута тя влезе вътре, облечена с хотелска хавлия. Косата ѝ беше вързана отзад, не носеше никакъв грим, търкаше очите си… и пак беше красива.

Странно беше, че и двамата с Бен бяха по хавлии.

— Само аз ли съм работил нощеска? — побита Алекс. Трябваше да прозвучи като шега, но никой не се засмя, нито каза нещо. Изглежда и двамата се чувстваха някак неловко. Е, току-що ги беше събудил.

— Какво има? — попита Сара, като се опря на стената до вратата.

— Намерих великденско яйце — отвърна Алекс. — В «Обсидиан».

— Великденско яйце? — учуди се Бен.

Алекс кимна.

— Скрити възможности. Нещо, което програмистите вграждат в приложението, без да го документират, достъпно е само с помощта на команди, зададени по определен ред. Хилзой е вградил такива в «Обсидиан». Отбелязал е последователността на командите в записките си и го е скрил така, че да може да се види само ако сравниш сегашните бележки с предишната версия.

— Нищо не разбирам — отвърна Бен. — Какви са тези скрити функции? И защо ще ги документира, щом трябва да са скрити?

— Последователността на командите беше сложна. Трябва да е такава, иначе някой може да се натъкне на великденското яйце случайно. Хилзой се е страхувал да не я забрави. Затова я е включил в записките си с нещо като невидимо мастило.

— Не се ли е притеснявал, че някой може да го открие?

— Разбира се, че не. Никой друг не разполагаше със записките, те бяха част от бекъп версията на програмата, която е държал на съхранение при адвоката си, а и за какво му е на адвоката му да чете програмните бележки? Пък и дори аз или някой друг наистина да ги беше прочел, защо би тръгнал да търси предишни версии? А и да потърси предишна версия, бележките, които е Хилзой оставил, не биха означавали нищо за друг човек. Трябва да си наясно, че има нещо скрито, и да си напъваш мозъка да откриеш какво е то, както направихме със Сара. Но дори и тогава може да не го видиш.

— Добре, какво е то? — попита Бен.

Алекс се почуди защо Сара е толкова мълчалива. Обикновено недоизслушваше обясненията на другите и бързаше да даде свои.

— Цялата програма е троянски кон — отвърна Алекс. — На повърхността е отлична ефикасна програма за кодиране на данни. Но в действителност е идеална за кодирането на вирус.

— Криптовирусология — каза Сара и го погледна.

Алекс кимна, доволен, че веднага го беше разбрала.

— Точно. Вредна криптография.

— Съжалявам — намеси се Бен, — но май аз изоставам.

— Добре — отвърна Алекс, — знаеш какво е компютърен вирус, нали?

— Разбира се. Код, който някой тайно вкарва в система, за да оплеска нещата.

— Да, горе-долу. По принцип има два начина, по които вирусите могат да бъдат засечени и блокирани — сигнатурен и евристичен. Сигнатурите най-общо означават, че антивирусният софтуер е снабден със списък от познати вируси и инструкции да ги блокира и изолира. Като името на заподозрян терорист. Включват го в списъка с пътници, на които им е забранено да летят, и ако името се появи, човекът не може да се качи на самолета. Залагаш на името, или в случая с вирусите — на своеобразен цифров отпечатък.

— Добре…

— Вторият метод е евристика. Тук вирусът е неизвестен и ти се опитваш да го откриеш, като анализираш типично за вирусите поведение. Да използваме пак аналогията със самолета, това е като профила на пътниците. Името на човека не задейства никакви аларми, но върши ли неща, които свързваме с терористично поведение? Ако е така, не може да се качи на самолета.

— Добре, разбрах.

— Така че най-големият проблем за един създател на вируси е да избегне да го разкрият. Ако е нов вирус, не се притесняваш, че може да бъде засечена сигнатурата му, а само поведението му на вирус. Но ако елиминираш всички вирусоподобни прояви, остава ти нещо, което вече не функционира като вирус. Неоткриваемо може би, но и безполезно.

— Значи говорим за прикриване — рече Бен.

— Точно така. И тук идва кодирането. Използваш го, за да създадеш полиморфен вирус.